Полезни изкопаеми

В района на Кюстендилска област има рудни и нерудни полезни изкопаеми.
Кюстендилският въглищен басейн е разположен в северната част на Кюстендилската котловина. Експлоатираният въглищен пласт е с дебелина от 1 до 6.6 метра. Съдържат пепел 25-45 % и сяра 2.9 %. Долната топлотворност е 10.5 МДж/кг. Лигнитни въглища се добиват в  Катрищенския въглищен басейн, полиметални руди (Осоговски руден район), варовик (Конявска планина), гранит (планина Осогово), глини (с. Драговищица) и инертни материали (коритата и терасите на реките Струма, Драговищица и други). По настоящем се експлоатират лигнитните въглища, глините и инертните материали.
Един от най-големите басейни на кафяви въглища в страната е Бобовдолски басейн (162 млн. т. запас), който е с най-голямо стопанско значение и въглищата от басейна се използват главно от ТЕЦ “Бобов дол”.
Община Дупница е бедна на минерални суровини. В ограничени количества са застъпени пясъци и чакъли за бетон (с. Крайници), керамични глини (с. Яхиново) и доломити, като суровина за металургията (с. Делян).
Дупнишката котловина има тектонски произход. Котловинното равнище (полето) има плосък релеф и се характеризира с преобладаващ акумулативен процес. Полето е изградено от алувиални и делувиални материали (кватернерни чакъли и пясъци), които са изградени главно от кристалинни шисти – гнайси. Срещат се и гранити, гранитогнайси и др. Те представляват акумулативна повърхнина, която в по-голямата си част е заета от реките Джерман и Джубрена и вододела между тях.
В района на община Трекляно при селата Злогош и Горно Уйно са открити кварцови жили. Нечисти варовици има в района на Горни и Долни Кортен, Долно Кобиле и Злогош. Железни орудявания са установени в Чешлянци, Сушица и Добри дол; медни – Злогош и Сушица; златни – Шатовица, Злогош, Киселица, Чешлянци. Находища на неметални полезни изкопаеми: фосфорни-Чешлянци; въглища – Горни и Долни Кортен; скалооблицовъчни материали, мрамори, гранити и варовици – Сушица, Брест; инертни материали – по поречието на р. Треклянска. Златоносни разсипи: полеогенско грубкластични скали – Злогош; плиоценски чакъли – Треклянска река. Интерес представляват само злато-съдържащите. Най-добре изразените полезни изкопаеми са железните. В миналото по тях са били извършвани и експлоатационни работи. Установено е метаморфогенно рудопроменяне в района на с. Чешлянци. То се проследява по протежението на Милевския навлак. Дължината на железнорудния хоризонт е 15 км.
В района на община Бобошево (западно от гр. Бобошево) в миналото е добиван барит. Към настоящият момент дейността е прекратена. Скалите над града са богати на варовик. Правени са опити за добив на медни руди. В с. Слатино, м. Черешата са проучвани глинени залежи за производство на тухли и керамични изделия. 

 На територията на Област Кюстендил се намира Регионално управление на горите, където се намира и седалището на администрацията. Съгласно административно-териториалната подялба на страната РУГ Кюстендил стопанисва горския фонд на Общините: Трън, Трекляно, Кюстендил,Невестино, Брезник, Ковачевци, Земен, Радомир, Бобов дол, Бобошево, Дупница,Сапарева баня, Кочериново и Рила.

  РУГ - Кюстендил

jpg

Печат