Община Рила

on .

 
Община Рила е разположена в Западна България,в югоизточната част на Кюстендилска област.Територията й заема част от средна и югозападна Рила планина и нейните подножия. Общата и площ  е 364 кв. км.
Административен център на общината е град Рила, в състава на общината са включени и останалите населени места- с.Падала, с.Смочево, с.Пастра,и населено място Рилски манастир.

pngНа Изток общината граничи с община Самоков и община Белица, на Запад с община Кочериново и община Бобошево,на Север с община Дупница и община Самоков, на Юг с община Благоевград и община Разлог.
Като селище гр.Рила има многовековна история, която води началото си от края на ІІ-началото на ІІІ век.На територията на град Рила са открити останки от антично селище с надписи на гръцки език от края на ІІ - началото на ІІІ век, основи на сгради, битова керамика, гробница зидана с тухли и други.
Първото известно наименование на селището е Спортела и се е намирало на територията на днешния град и хълма – западно от него.Принадлежало е към територията на Пауталия/дн.Кюстендил/.
Данни за следващото наименование на Рила- РОЛИГЕРА като кастел, възстановен през VІ век дава Прокопий.
В дарствената грамота на Иван Шишман от 1378 година се споменава селище с името Дриска, което вероятно се отнася за Рила.Официално Рила се споменава през ХІV век, като феодално владение на Рилски манастир в царствените грамоти на български владетели.

Сведение за Рила под името Ирлие има в турските регистри от 1576 година.
Рила е входната врата за Рилски манастир. В историческото развитие на селището е безспорна ролята на Рилски манастир, датиран от Х век-векове наред огнище на просвета и култура, пазител на българският национален дух и на българската книжнина.
В духа на традициите земите тук да бъдат поставени под защитата на закона през 1966 година най-дълголетните и ценни гори около манастира са обявени за защитена местност. През 1983 година Организацията на обединените нации за образование наука и култура/ЮНЕСКО/, включва Рилския манастир в списъка на световното културно наследство.
 
 
 
Основни предприятия на територията на общината
ВЕЦ „Група Рила” – производство на електроенергия
„Рила СНМ”ООД – метални изделия
Сдружение „Рила Експерс ” ООД– транспортни превози
СД”Етиком и Наков и сие” – строителство
„Рила Лес”ЕАД – дърводобив
ДСГ”Рилски манастир” – лесовъдство
Най – голямото структуроопределящо предприятие в Общината е „Рила Текс”ООД- предприятие за производство на дамска конфекция.

В гр.Рила място в банковия сектор и банковото обслужване имат:
Банка ДСК,”СИБАНК”,”Уни Кредит Булбанк”.

От м. септември 2007г. в с. Смочево, община Рила започва да функционира винарска изба MediValley управлявана от „Българско вино” ООД. Избата разполага с приблизително 400 декара собствени лозови масиви от сортовете Каберне, Мерло, Шардоне и Траминер. Изба MediValley има амбицията да  построи за своите посетители музей и дегустационна зала. Това е една сериозна заявка за бъдещото развитие на винен туризъм в региона.

На територията на община Рила се намира част от първата цялостна хидроенергийна каскада в България – ВЕЦ група Рила на  Българско акционерно дружество „Гранитоид” АД.
Пътната мрежа на територията на общината е с обща дължина 65,8 км.
В община Рила функционират едно общинско училище – СОУ и една общинска детска градина – ОДЗ.
Здравното обслужване на населението в община Рила се осъществява от:
  •     Филиал за спешна медицинска помощ, гр. Рила
  •     Аптеки – 2 бр.
  •     Хоспис
На територията на общината осъществяват практика 2 общопрактикуващи лекари, педиатър и 3 стоматологични практики.
Общината попада в континенталната средиземноморска зона. Климатът е планинския на умереноконтиненталната зона.
Централна река на територията на общината е р. Рилска с обща дължина 51 км. с водосборна площ 359 кв. км. Най-голям проток на р. Рилска е р. Илийна с дължина 16 км. и събираща водите на реките Мермерица, Радовица и Краварско дере.

На територията на общината попадат 28 планински и високопланински езера, най-големите, от които са циркусни и имат ледников произход. Най-значими за водния баланс на територията на общината са Горно и Долно Рибни езера, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера и Сухото езеро. Тук  се намира Резерват “Риломанастирска гора” обявен през 1986 г., с площ 3 676 хка.  Той е част от горската територия със средна възраст на повечето дървесни видове над 160 год. като горите от бор, бук и мура са на повече от 200 а отделни дървесни видове достигат до 300 години.
 
На територията на общината се намира и Природен парк „Рилски манастир” – един от най-големите природни паркове в България. ДПП „Рилски манастир” се намира в гр. Рила, ул. „Бенковски” 2. Природен парк „Рилски манастир” е обявен през 2000г. Общата площ на парка е 25 253.2 ха, от които 8 883.2 ха са високопланински пасища, а останалата част е заета с гори.
Един от най-значимите паметници на културата на територията на община Рила е Рилски манастир. Той е изграден на границата между Северозападна и Средна Рила в долината на Рилска река, при вливането й с р. Друшлявица. Основан е през Х в. от Св. Иван Рилски. Заема площ от 8 000 кв.м. През 1335г. манастира е изграден на сегашното му място от Протосеваст Хрельо Драговол. Оттогава е останала само Хрельовата кула. През първата половина на ХІХ в. в продължение на 30г. е изграден в сегашния си вид от майстор Алекси от гр. Рила. В Рилския манастир могат да се видят главната църква, историческия музей, етнографската сбирка, картинната галерия, Хрельовата кула, магерницата, музей „Манастирско стопанство, както и четирите църкви в близост до манастира. Стенописите са рисувани през 1840-1872г. от едни от най-големите възрожденски автори. Ще се откроят имена като Захари Зограф, Димитър Зограф, Коста Вальов  и т.н. В манастира са учили просветни дейци като Софроний Врачански , Неофит Рилски, Неофит Бозвели, екзарсите Антим и Йосиф. В музея се съхранява прочутия Рафилов кръст , изработен в продължение на 12г., както и  Хрельовата надгробна плоча. В библиотеката на манастира са запазени 134 ръкописа от ХV – ХІХ в., старопечатни книги и документи, както и хрисовула на цар Иван Шишман, султански фермани и др. Рилския манастир е обявен за национален паметник на културата през 1961г. За изложението на ЕКСПО 70 в Токио е възпроизведена трайно Магерницата като архитектурен уникат. През 1976 година Рилският манастир е обявен за национален исторически резерват, а през 1980 година е удостоен с наградата “Златната ябълка” на ФИЖЕТ. През 1983 година е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.

Хилядолетната история на Рила и района от античността до най-нова време е съхранена в музейна сбирка в град Рила. Музейната сбирка е от общ исторически характер.В нея е съхранено богатото културно- историческо наследство на Рила от античността до най – ново време.
Общината се гордее и с една скала наречена „Кръста”. Рилчани я свързват с името на чудотвореца Св. Иван Рилски. Носи се легенда, че той е преминал през това място, за да намери убежище в планината. Ето какво гласи и самата легенда:

          „… Няколко души излезли в планината за лов. Те не могли нищо да убият, а от ходенето били изморени и гладни. Случайно намерили в една пещера старец с дълга бяла брада и го помолили за храна. Това бил Свети Иван Рилски, техен съселянин който те не могли да познаят.
          Старецът им предложил хляб и ги поканил на каменна софра. Те яли, яли, а хлябът стоял цял целеничък. Зачудили се каква е таз работа. Отишли в селото и разказали на селяните всичко за срещата с белобрадия старец. Тогава около тридесетина души се въоръжили кой с каквото завърне и отишли да гонят дявола из гората. Защото цялата работа им се виждала необикновена, дяволска работа. Свети Иван ги видял и побягнал в планината. Скоро селяните го заобиколили, но светеца се превърнал в птичка и селяните го видели кацнал на голямата скала над село Рила. Там Свети Иван Рилски забил кръст от благодарност към Бог, че го е спасил от селяните.
Но там го заобиколили чавки и гарвани и той ги проклел. Оттогава от скалата „Кръста” нагоре към манастира и до днес няма да се видят ни чавки, ни гарвани.”

Друга легенда за Св. Иван Рилски гласи следното:

          „Св. Иван бил роден в с. Скрино. Там он се пазарил говедар и му дали едно шарено теле. Като пошел да го пасе и стигнал до сегашното село Смочево, смочевци заклали телето и св. Иван ги прокълнал да не куртолисвая от змии и гущере, а най-вече от смоци. Затова селото го викат Смочево. Оттам св. Иван се обърнал на орел и прелитнал къде Рила. Като стапнал на скалата Кръсто, ногата му се отбележила и сега на задната част има човешка стъпка. От скалата слезнал на пътеката, а там текло вода. Он се умил у нея и благословил да изцерява ората.Оттам литнал на Орлица и затова мястото се нарича Орлица. После се преселил у Рилската пустиня при днешните постници. Там заживял постнически свет живот.”
          През 2008г. Доц.д.н.к. Васил Марков направи впечатляващо разкритие за местността „Кръста” в гр. Рила. В своя труд, озаглавен „Древно тракийско наследство от община Рила” говори за тракийски археологически, езикови и фолклорни артефакти, които днес са се превърнали в свети места за християнската епоха. Особено внушителни са скалните мотиви в местността „Кръста” обсипани със строителна керамика от предримската и късноантичната епохи и фрагменти от архитектурна сграда, част от тракийското светилище, разположено на вкопана скална площадка. Направените разкрития сочат, че в местността „Кръста”, по времето когато гр. Рила е носил римското име Спортела, тракийски жрец е извършвал своите ритуали, като например жертвоприношения в знак на почит към тракийската богиня майка - Кибела и богът на подземното царство – Залмоксис.

Според проф. Марков, светилището е разположено непосредствено до гр. Рила. Сакрализирани са импозантните  естествени скали, от двете страни на Рилска река. Става въпрос за най-западната скала, наподобяваща силует на конник -  „Конникът” и за още една скала - с името „Пчелата”. Върху нея, професора твърди, че е оформена неголяма четириъгълна скална площадка, частично вкопана от запад и юг. Пчелата, той свързва с източно-средиземноморските митологии, включително и в древнотракийската с Великата богиня – майка. Разглежда я като типичен медиатор /митологичен посредник/ между световете, познат ни най-рано от древната малоазийска хетска митология във връзка с оттеглянето, откриването и завръщането на богът на плодородието Телепину и наследен в нея от прединдоевропейската, хатска митология.

Там е открил находища на  Фрагментираната антична строителна керамика, сочеща, че е „съществувала архитектурна сграда – част от светилището. Силната ерозия, продължила хилядолетия е унищожила почти напълно културния пласт както тук, така и върху цялата сакрална територия.”.

Регистрирани и осъществяват дейност три читалища: ОНЧ “Хр. Ботев” в град Рила, читалище “Хр. Ботев” в с. Смочево и читалище “Св. Иван Рилски” в с. Пастра.

На територията на Община Рила функционират следните места за настаняване и хранене Самостоятелни стаи Лябка Бояджиева, Семеен хотел „Кентавър”,  Самостоятелни стаи- Емил Самоковски, Самостоятелни стаи- Снежана Петрушова, Къща за гости „Иво” ,Ресторант “Елхите”, гр. Рила, Кафе-аператив”Джовани”, гр. Рила, , ЕТ”Васил Чергарски”, гр. Рила, Кафе-аператив”Беби”, гр. Рила, Заведение за бързо хранене Ет ”Стефан Мездралийски”, гр. Рила.
 
 
 

К О Н Т А К Т И
 
Община Рила
 
Адрес:
п.к. 2630
гр. Рила
Пл. "Възраждане" 1

Ел. поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Телефон: 07054/ 2020; 07054/ 2130

Факс: 07054/ 2286