Областният управител Виктор Янев взе участие в пресконференция на тема“ Интегриран подход в интерес на детето, на уязвимите възрастни и на правосъдието“

on .

Информация за предстоящите законодателни промени относно работата с деца – жертви на насилие и начините, по които ще се осигури защита, за да се гарантират правата, достъпа до услуги и подкрепата на жертвите на тежки престъплениябеше предоставена от Институт по социални дейности и практики /ИСДП/ на пресконференция, която се състоя в Кюстендил. Участници в събитието бяха Цвятко Георгиев, зам.-министър на МВР, Виктор Янев, областен управител на област Кюстендил, адвокат Диляна Гитева, консултант към Министерство на правосъдието, Димитър Шопов – психолог в „синя” стая, Център за обществена подкрепа-Дупница д-р Надя Стойкова, директор на програма „Деца и правосъдие. Превенция на насилието” и Борислава Гицова, координатор на програмата към ИСДП.

Никой не е застрахован да се озове в позиция на свидетел или жертва на насилие. Представете си, че вашето дете пострада от насилие. Какво ще се случи след това? Много е вероятно да го заведете в полицията, където то ще разкаже пред непознати за преживяното; да го заведете в Отдел „Закрила на детето”, където то отново ще разкаже и после пак – в социалната услуга, пред адвоката, пред психолога, пред съдията, лице в лице с извършителя… Всеки път ще преживява случката отново, все по-трудно ще му бъде да възпроизведе станалото и все по-малко достоверно ще звучи. Подобен е пътят, извървян от жертвата, когато тя е пълнолетна.

Такава е сегашната практика при тези случаи - всяка от институциите действа по най-добрия за нея начин, което не дава възможност да се събере цялата картина на живота на пострадалия. Смисълът на промените, които Европа изиска от България чрез Директива 2012/29/ЕС е именно в това – да се премахне „разпокъсаната” до сега практика на институциите и законът да осигури подкрепа на жертвата във всеки един момент -  от първото съмнение за насилие, през полицейското разследване и съда, до възстановяването й от травмата на преживяното. На практика, това означава съществуващите услугите да се ориентират около жертвите, защото тези хора, деца и възрастни, се нуждаят от цялостна подкрепа – психологическа, правна, социална, медицинска.  „Интегриран подход към жертвите, в който специалистите от различни области ползват единна терминология и работят в екип до възстановяването на състоянието на децата – жертви. Това е подходът, който подкрепяме” – заяви зам.-министър Цвятко Георгиев. 

 „Министерство на правосъдието пилотира специализирани съдебни състави за деца, като вече е приключило с обучението на магистратите, които ще работят по тях. Предвижда се откриване на 6 допълнителни сини стаи в България, като по този начин възможността за щадящи правни процедури ще се предоставя почти в цялата страна” – коментира Диана Гитева.

Въпреки, че страната ни е в етап на транспониране на европейската директива, законодателните промени се бавят. Как в етапа на законодателната реформа обикновените хора могат да защитят от допълнителни травми своите близки – деца и възрастни, ако пострадат от тежко престъпление? Да познават правата си и да използват ресурсите, които съществуват и в момента: разпитите на жертвата трябва да бъдат сведени до минимум, проведени от подготвен специалист, чиито пол не смущава жертвата, в щадящо помещение – „синя” стая; броят на различните хора, които питат жертвата за едно и също да бъде ограничен чрез записване на разпита и използване на видео записа за целта на производството в различните етапи.

През 2015 г. 1757 са престъпленията против личността, завършили с осъждане у нас. 19% от тях са деца жертви, минали през съдебна процедура и вероятно - изправени в съдебна зала в присъствието на подсъдимия. Практиката за щадящо изслушване на деца жертви в „сини” стаи е от 10 години, но все още не се използва достатъчно, въпреки че у нас сега съществуват 15 такива помещения. „В момента действаща синя стая в областта е тази в Дупница, предвижда се откриването на втора към Детска педагогическа стая в Кюстендил. ” – коментира г-н Виктор Янев, областен управител.

Синята стая в Дупница съществува от 2011 г., доставчик на услугата е Центъра за обществена подкрепа. Институт по социални дейности и практики подкрепя методически първите екипи и работата по случаи. За период от 6 години през синята стая са минали 27 деца, от тях 5 са изслушвани по граждански дела, 22 – по наказателни. Най-малкият клиент по наказателно дело е бил дете на 5 години, най – големият – на 16. Синята стая се използва и по полицейски проверки, по искане на прокурор, Детска педагогическа стая и отдел „Закрила на детето” при съмнение за насилие над деца.

„Когато стаите са в социални услуги, те могат да се използват и по граждански дела, особено в случаите на тежки разводи, когато децата се превръщат в заложници на семейните вражди. Има практики, при които съдиите „изнасят” в синята стая процедурите и по този начин запазват щадящия за детето подход” – сподели д-р Надя Стойкова.

Споделянето на този опит и превръщането му в национална практика е целта, с която Институт по социални дейности и практики предприема в цялата страна обучения на експертите, които заедно ще провеждат разпитите с пострадали деца в сини стаи. В Кюстендил обучението на полицаи, съдии, лекари, психолози, прокурори, социални работници за съвместна работа в случаите с деца преживели насилие и възрастни, уязвими жертви, се организира в рамките на два дни и включва 45 професионалисти.