География

Област Кюстендил е разположена в югозападната част на страната и попада в Югозападния планов район за развитие. На север, североизток и изток, областта граничи със Софийска и Пернишка области, а на юг – с Благоевградска. На запад, границата на областта съвпада с държавната граница на Република България с Република Македония и с Република Сърбия и Черна Гора.

Административният център на областта – гр. Кюстендил е исторически обособен важен комуникационен възел. Той е разположен на 86 км от гр. София на първокласен път № 6 /Е 870/ и на 22 км от КПП Гюешево. Първокласният път № 6 Границата – Кюстендил – Радомир – София – Подбалкана – Бургас е главната пътническа артерия и връзка на столицата със съседна Македония през Куманово и Скопие. От града на югоизток започва второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков, а на северозапад – третокласния № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно уйно – Границата.
Преминаването на европейските коридори Е 8 и Е 4 през територията на областта, зоните на концентрация на уникални природни и културно-исторически забележителности, са важна предпоставка и реални условия за развитие на туризма и комплекно социално-икономическо вътрешно и трансгранично сътрудничество.
Международните туристически маршрути през областта имат както транзитен характер (насочени към София или Черноморието), така и локална насоченост – свързаниа с местните религиозни, културни или природни феномени. Особенно благоприятно в това отношение е съчетанието на природните забележителности и културно-историческото наследство на района на Кюстендил, Сапарева баня, Рила, Дупница, по поречието на р. Струма от Невестино до с. Шишковци, както и забележителното съчетание на природни с антропогенни туристически ресурси по поречието на р.Рилска от гр. Рила до Рилския манастир.
Област Кюстендил е разположена в югозападната част на страната и попада в Югозападния планов район за развитие. На север, североизток и изток, областта граничи със Софийска и Пернишка области, а на юг – с Благоевградска. На запад, границата на областта съвпада с държавната граница на Република България с Република Македония и с Република Сърбия и Черна Гора.

Административният център на областта – гр. Кюстендил е исторически обособен важен комуникационен възел. Той е разположен на 86 км от гр. София на първокласен път № 6 /Е 870/ и на 22 км от КПП Гюешево. Първокласният път № 6 Границата – Кюстендил – Радомир – София – Подбалкана – Бургас е главната пътническа артерия и връзка на столицата със съседна Македония през Куманово и Скопие. От града на югоизток започва второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков, а на северозапад – третокласния № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно уйно – Границата.
Преминаването на европейските коридори Е 8 и Е 4 през територията на областта, зоните на концентрация на уникални природни и културно-исторически забележителности, са важна предпоставка и реални условия за развитие на туризма и комплекно социално-икономическо вътрешно и трансгранично сътрудничество.
Международните туристически маршрути през областта имат както транзитен характер (насочени към София или Черноморието), така и локална насоченост – свързаниа с местните религиозни, културни или природни феномени. Особенно благоприятно в това отношение е съчетанието на природните забележителности и културно-историческото наследство на района на Кюстендил, Сапарева баня, Рила, Дупница, по поречието на р. Струма от Невестино до с. Шишковци, както и забележителното съчетание на природни с антропогенни туристически ресурси по поречието на р.Рилска от гр. Рила до Рилския манастир.

Релеф

Територията на областта представлява сложна мозайка от планини и котловини.
В северната част са разположени планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска, които заедно с Каменишката, Кюстендилската и Дупнишката котловини са част от Краищенската планинско-котловинна област. Формирането на релефа на областта започва още през долния палеоген. Тогава в резултат от дълбоко разломяване на земната кора едни блокове се издигат и се образуват планини, а други блокове потъват и се образуват котловини. В един по-късен етап някои от котловините като Кюстендилската, Горнодупнишката (Сапаревска) и Долнодупнишката са обхванати от плиоценски езерни басейни, в които се отлагат пясъци и глини с прослойки от въглищни пластове.
Лисец планина на запад и изток граничи с Каменишката и Кюстендилска котловини, на север – с долината на р. Бистрица, а на юг се свързва с Осоговска планина посредством седловината Девебаир. Най-високият връх на планината е Връшник (1500 м). Чудинска планина се простира между реките Бистрица и Драговищица с най-висок вр. Арамлия (1496 м). В западната част на планината е разположен вр. Китка, който се счита за най-западната точка на България. Земенска планина е разположена между долините на реките Струма (от изток), Треклянска (от север), Драговищица (от юг) и Уйненска и Добридолска (от запад), с най-висок вр. Тичак (1295 м). Конявска планина има почти паралелна ориентация. От запад планината се ограничава от долината на р. Струма, на изток се съединява с Верила посредством седловината Уши, а на север и на юг граничи с Радомирската и Кюстендилската котловини. Конявска планината се поделя на четири дяла – Ришки, Виденски, Колошки и Кориловски, с най-висок вр. Виден (1487 м). Интересен обект е Чокльово блато, което е разположено в землището на с. Байкал на 880 м и представлява най-голямото торфено находище в България с площ на водното огледало 160 ха и обща площ 320 ха.
Каменишката котловина е най-западната, най-малката по площ и най-високата по надморска височина от южната котловинна ивица на Краището в пределите на Кюстендилска област. Границите на котловината се маркират от подножията на планините Осоговска, Лисец и Чудинска и има хълмист релеф. В рамките й има вътрешнокотловинни възвишения, който се издигат със 110-120 м над котловинното поле. Тя се отводнява от реките Бистрица и Лебница. Кюстендилската котловина е разположена по долината на р. Струма между Земенския и Скринския пролом и се огражда от планините Осоговска, Лисец, Земенска и Конявска. Средната й надморска височина е 550 м. Над котловинното поле се издигат вътрешнокотловинните възвишения Копиловци и Спасовица. Тя се отводнява от р. Струма с нейните по-големи притоци Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница. Сапаревската (Горнодупнишка) котловина е разположена между планините Рила и Верила. На запад тя опира до Разметанишкия праг, а на изток се отделя от Самоковската котловина посредством Клисурската седловина (600 м). Котловината се отводнява от р. Джерман и нейните притоци Тополница, Отовица, Гюбрена и др. Между рида Кършия и Дренски рид е образуван Дупнишкия пролом на р. Джерман. На юг от него е разположена Долнодупнишката котловина, известна още като Джерманско долинно разширение. Тя се огражда от склоновете на Рила и Погледски рид, а на юг достига Кочериновския праг. При гр. Бобошево р. Джерман се влива в р. Струма.
На територията на Кюстендилска област са разположени и части на две от най-мощните интрузивни планини в България - Рила и Осогово.
jpgОсоговска планина е четвъртата по височина планина в България с най-висок връх Руен (2251 м). Площта на планината е 4223,7 кв. км, а средната надморска височина – 1078 м. Характерно за Осоговска планина е, че има две главни била, пресичащи се почти под прав ъгъл. По-високото било е с посока на простиране североизток-югозапад, като по него са разположени най-високите върхове на планината – Кюнек (1923 м), Човека (2047 м), Шапка (2188 м) и Руен (2251 м). По-ниското, но по-добре очертано било е с посока на простиране северозапад-югоизток. То постепенно се понижава в югоизточна посока по рида Осоговия, опирайки до Пиянец и р. Елешница.В планината има находища на оловно-цинкова руда. Рила планина е най-високата планина на Балканския полуостров – вр. Мусала (2925 м). Дълбоко всечените в релефа долини на реките Яденица, Бели Искър, Илийна, Рилска и Белишка разделят планината на четири дяла. Почти изцяло в Кюстендилска област попада територията на Северозападна Рила (Мальовишки дял), която е ограничена от долините на реките Рилска и Леви Искър. Тук високите части на планината имат алпийски характер с множество ледникови форми на релефа. В тази част на Рила са образувани три била – Отовишко-Кабулско (вр. Отовица, 2697 м), Поличко-Калинско (вр. Калин, 2667 м) и Мальовишко-Мечитско (вр. Голям купен, 2731 м и вр. Мальовица, 2729 м). В следствие на плейстоценските заледявания в Рила са образувани разнообразни ледникови форми като циркуси с циркусни езера, трогови долини, морени и др.

Климат

Климатът на територията на Кюстендилска област се формира под влияние на радиационния и циркулационен фактор, като в циркулационно отношение не се отличава от характерния за страната западно-източен въздушен пренос. Преходното географско положение и разнообразният релеф създават разнообразие в проявата на климатичните елементи (температура на въздуха, валежи, ветрове и др.). Според климатичната подялба на страната, на територията на Кюстендилска област се формират три типа климат – умереноконтинентален, преходноконтинентален и планински. Средногодишната продължителност на слънчевото греене в извънпланинските територии е около 2 200 часа, като в планинските части варира в широки граници в зависимост от изложението на склоновете.
Умереноконтинентален климат имат Каменишката и Сапаревската котловини, нископланинският пояс по северните склонове на Рила и Осогово, както и планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска. Средногодишните температури са 9-10 0С, които са малко по-ниски от средногодишните температури, характерни за извънпланинските територии на България. Най-студен месец е януари – средномесечна температура във височинния пояс до 1 200 м от - 1 до - 4 0С, а най-топъл месец е юли – средномесечна температура между 18 и 20 0С. Средногодишните валежи са от 500 до 650 мм с изразени максимуми през май и ноември и минимум през февруари.
Преходноконтиненталният тип климат е характерен за Кюстендилската и Долнодупнишката котловини и прилежащите нископланински територии на Осогово и Рила. Средногодишните температури са 10-11,5 0С, с януарска температура около 0 0С и юлска – от 20 до 22 0С. Характерна особеност на вътрешногодишното разпределение на валежите в преходната зона е редуването на максимумите и минимумите през три месеца, като средногодишните валежи възлизат на около 600 мм с максимуми през май и ноември и минимуми през февруари и август.
Планинският тип климат се проявява в средновисоките и високите части на Рила и Осогово, където средногодишните температури са в диапазона от + 5 0С (станция Осогово, 1640 м) до - 3 0С (вр. Мусала). В пояса над 2 300 м средногодишните температури са отрицателни, годишните валежи са над 1 000 мм, а снежната покривка се задържа над 130 дни през годината.

Води

От водните ресурси с най-голямо значение за Кюстендилска област са речните и термоминералните води. Цялата територия на областта се отводнява от р. Струма и нейните притоци. Струма е една от най-големите български реки – тя е четвърта по дължина и втора по водоносност и площ на водосборния басейн. Реката навлиза в Кюстендилската котловина през Земенския пролом, пресича я от северозапад на югоизток, протича през Скринския пролом и след вливането в нея на р. Джерман и р. Рилска напуска територията на областта при Кочериновския праг. По-големите притоци на Струма водат началото си от едни от най-водоносните планини в България – Рила и Осогово. В Кюстендилската котловина по-добре развити са десните притоци на Струма (Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница), а в Долнодупнишката котловина – левите притоци (Джерман и Рилска). Река Джерман е втората по големина река в рамките на Кюстендилска област. Тя извира от циркуса на Седемте рилски езера в северозападния дял на Рила, като по-големите й притоци са Тополница и Отовица. Третата по големина е р. Рилска, която води началото си от циркуса на Рибните езера. Реките са най-пълноводни през април и май, а най-маловодни – през август и септември. Струма и реките, извиращи от Рила и Осогово, имат снежно-дъждовно подхранване, а останалите – дъждовно-снежно подхранване. В планината има над 140 постоянни и 30 временни езера. По-голямата част от тях са разпространени във вид на езерни групи. На територията на северозападна Рила по-големите групи ледникови езера са Седемте рилски езера, Мальовишките, Градинските, Карагьолските и др. В басейна на р. Валявица, в м. Паничище е образувано и тектонското езеро Паничище, което има диаметър 160 м и дълбочина 4 м е обрасло с хидрофилна растителност.
Термоминералните води имат важно значение за туризма в областта. В Сапарева баня се намира единствения на балканския полуостров гейзер, с температура на минералната вода 103.5 0С, а Кюстендилските термоминерални води имат температура 73 0С. Тези води имат редица лечебни свойства, свързани със специфичния им йонен и газов състав. В село Невестино има извор на питейна минерална вода.

Почви

Територията на Кюстендилска област се характеризира с голямо разнообразие на почвената покривка, което се дължи на разнообразието на физикогеографските условия (релеф, почвообразуващи скали, води, климат, растителност).
Характерни за териториите с надморска височина до 700-800 м са канелените горски почви, които са разпространени в котловините и ниските части на планините. Дебелината на почвения профил е от 70 до 120 см, а на хумусния хоризонт – до 35 см.
В Кюстендилската, Сапаревската и Долнодупнишката котловини са разпространени смолници. Те са локализирани в ниските места на релефа, където почвообразуващите скали са представени от плиоценски или плейстоценски седименти. Смолниците се отличават с тежък глинест механичен състав и високо естествено плодородие.
В прилежащите към котловините склоновете са разпространени плитки ерозирали канелени почви с дебелина на почвения профил до 55-60 см.
Почвите, характерни за планинския пояс са височинно зонирани и са представени от разновидности на кафявите почви, тъмноцветните планинско-горски почви и планинско-ливадните почви.
От азоналните почвени типове най-разпространени са алувиалните и алувиално-ливадни почви (по речните тераси на по-големите реки), делувиалните почви (по подножията на планините) и фрагментарните почви – регосоли, литосоли и рендзини (по билата и склоновете на Земенска и Конявска планина).