Растителност

Естествената растителност в Кюстендилска област е изключително разнообразна, което се дължи на различните физикогеографски и биоекологични условия в областта.
Растителността в района е представена предимно от сухолюбиви (ксерофилни) съобщества, в които преобладават формациите на дъба (цер, благун и горун). В подраста на тези съобщества има келяв габър, мъждрян, офика, шипка и червена хвойна. В зависимост от надморската височина, в съобществата участват и виргилиев дъб, липа, бряст, явор и обикновен габър.
В планинските територии с височина над 800 м растителността е височинно зонирана, като в Осоговска планина има добре развит буков пояс, който достига до 1 600 м. Над него фрагментарно е развит иглолистен пояс със смърч, ела и бял бор. В най-високите части са разпространени субалпийски растителни съобщества.
В Рила, за разлика от Осогово, среднопланинският пояс е съставен главно от смърчови и бялборови съобщества. Характерни за Рила са и горите от бяла мура. В субалпийския пояс на Рила е разпространен клек, който отсъства като пояс в Осоговска планина.
В карстовите територии от Краището са разпространени типични субсредиземноморски съобщества, представени от шипка, мъждрян, келяв габър и воден габър. Наличието на тези съобщества се обяснява със специфичните микроклиматични условия и карбонатна геоложка основа от устойчив на изветряне варовик.
По долините на реките се срещат типични влаголюбиви (хигрофилни) видове, представени предимно от елша, върба, топола и др.

Полезни изкопаеми

В района на Кюстендилска област има рудни и нерудни полезни изкопаеми.
Кюстендилският въглищен басейн е разположен в северната част на Кюстендилската котловина. Експлоатираният въглищен пласт е с дебелина от 1 до 6.6 метра. Съдържат пепел 25-45 % и сяра 2.9 %. Долната топлотворност е 10.5 МДж/кг. Лигнитни въглища се добиват в  Катрищенския въглищен басейн, полиметални руди (Осоговски руден район), варовик (Конявска планина), гранит (планина Осогово), глини (с. Драговищица) и инертни материали (коритата и терасите на реките Струма, Драговищица и други). По настоящем се експлоатират лигнитните въглища, глините и инертните материали.
Един от най-големите басейни на кафяви въглища в страната е Бобовдолски басейн (162 млн. т. запас), който е с най-голямо стопанско значение и въглищата от басейна се използват главно от ТЕЦ “Бобов дол”.
Община Дупница е бедна на минерални суровини. В ограничени количества са застъпени пясъци и чакъли за бетон (с. Крайници), керамични глини (с. Яхиново) и доломити, като суровина за металургията (с. Делян).
Дупнишката котловина има тектонски произход. Котловинното равнище (полето) има плосък релеф и се характеризира с преобладаващ акумулативен процес. Полето е изградено от алувиални и делувиални материали (кватернерни чакъли и пясъци), които са изградени главно от кристалинни шисти – гнайси. Срещат се и гранити, гранитогнайси и др. Те представляват акумулативна повърхнина, която в по-голямата си част е заета от реките Джерман и Джубрена и вододела между тях.
В района на община Трекляно при селата Злогош и Горно Уйно са открити кварцови жили. Нечисти варовици има в района на Горни и Долни Кортен, Долно Кобиле и Злогош. Железни орудявания са установени в Чешлянци, Сушица и Добри дол; медни – Злогош и Сушица; златни – Шатовица, Злогош, Киселица, Чешлянци. Находища на неметални полезни изкопаеми: фосфорни-Чешлянци; въглища – Горни и Долни Кортен; скалооблицовъчни материали, мрамори, гранити и варовици – Сушица, Брест; инертни материали – по поречието на р. Треклянска. Златоносни разсипи: полеогенско грубкластични скали – Злогош; плиоценски чакъли – Треклянска река. Интерес представляват само злато-съдържащите. Най-добре изразените полезни изкопаеми са железните. В миналото по тях са били извършвани и експлоатационни работи. Установено е метаморфогенно рудопроменяне в района на с. Чешлянци. То се проследява по протежението на Милевския навлак. Дължината на железнорудния хоризонт е 15 км.
В района на община Бобошево (западно от гр. Бобошево) в миналото е добиван барит. Към настоящият момент дейността е прекратена. Скалите над града са богати на варовик. Правени са опити за добив на медни руди. В с. Слатино, м. Черешата са проучвани глинени залежи за производство на тухли и керамични изделия. 

 На територията на Област Кюстендил се намира Регионално управление на горите, където се намира и седалището на администрацията. Съгласно административно-териториалната подялба на страната РУГ Кюстендил стопанисва горския фонд на Общините: Трън, Трекляно, Кюстендил,Невестино, Брезник, Ковачевци, Земен, Радомир, Бобов дол, Бобошево, Дупница,Сапарева баня, Кочериново и Рила.

  РУГ - Кюстендил

jpg

 

История

Благоприятният климат, плодородните полета, напоявани от реките Струма, Джерман, Рилска и техните многобройни притоци, целебните минерални извори и богатите рудни находища в земите на днешната Кюстендилска област са основни фактори тук да възникне и се развие човешка цивилизация още през VI-V хил. пр. Хр. За живота и бита на най-древните обитатели на Кюстендилския край разказват стотиците регистрирани и проучени археологически паметници на културата.

jpg

 Главните причини за основаването на града от римляните са наличието на термални извори с голям дебит, както и необходимостта от градски център в близост до богатите на рудни находища планини. За избора на място на града е повлияло и наличието на голямо и популярно тракийско светилище при минералните извори в подножието на хълма Хисарлъка.

Сред най-забележителните паметници от периода на българското средновековие, запазени до наши дни, са църквата “Св. Георги” в кв. Колуша – Кюстендил, църквата “Св. Никола” в Сапарева баня, църквата “Св. Тодор” в Бобошево, църквата в с. Мърводол, църквата “Св. Архангел Михаил” в Рила, крепостта при с. Ръждавица – Кюстендилско и др.
В края на първата четвърт на ХV в., след едно неуспешно въстание на българското население, османските завоеватели ликвидират относителната самостоятелност на земите на деспот Константин и те окончателно са включени в рамките на турската империя. Средновековният Велбъжд, преименуван на Кюстендил е превърнат в център на санджак.
През годините на петвековното османско робството българският дух не загива. Просветни огнища от първостепенно значение са преди всичко манастирите. Духовната история на Кюстендилският край е свързана с многообразната и богата дейност на Рилския манастир, най-голямата православна обител на Балканите, извън Атон. Синовете на Велбъждския болярин Яков – Йосиф, Давид и Теофан, още през втората половина на ХV в. го възобновяват и през 1466 г. сключат писмен договор с руския светогорски манастир “Св. Панталеймон” за взаимна помощ, с което успяват да възродят тази крепост на българщината. През 1488 г. е изписана църквата на манастира “Св. Димитър” край Бобошево, изиграл, както и Рилския манастир, огромна роля за запазване на българското народностно съзнание в цяла Югозападна България.

jpg

През епохата на Българското Възраждане (ХVІІІ-ХІХ в.) населението от кюстендилско, както цялото българското население, повежда борба за национална просвета, независима българска църква и политическо освобождение.
Кюстендилският край дава участници и в Априлското въстание. Христо Г. Меджедиев от Дупница е в четата на Панайот Волов, а Начо Величков от Рила е куриер на Бенковски. Като непосредствен отзвук на Априлското въстание е въстанието в с. Разловци (Кюстендилска кааза) начело с Димитър Попгеоргиев Беровски и Стоян Разловски. Стотици българи от района се включват в редовете на българското опълчение през Руско-турската война от 1877-78 г.
В резултат на подписаният на 3 март 1878 г. Сан-стефански мирен договор между Русия и Турция, кюстендилският край е освободен, а след Берлинският конгрес, по-голямата му част е включена в пределите на Княжество България, но отделни негови западни територии остават все още под турско владичество.
В рамките на свободна България Кюстендилски окръг се развива с ускорени темпове. Стопанството му се характеризира с развитие на овощарството, тютюнопроизводството и животновъдството. Продължават да се развиват и редица занаяти. В края на ХІХ в. се появяват и първите индустриални предприятия за преработка на селскостопанска продукция – мелничарство, тютюнопроизводство, пивоварство и др.
Издигат се зданията на първите промишлени предприятия: фабриката на Жорж Симоне, тютюневите складове на Балкантабак, на Божков и на Бояджийски, Вакумната фабрика, мелница “Сноп” в Кюстендил, дървообработващото предприятие на братя Балабанови от 1903 г. в с. Бараково, мукавена и книжна фабрика от 1928 г. и др. Започва експлоатацията на въглищното находище в Бобов дол (1891 г.), усилено се реализира строителството на пътища.

jpg

През този период Кюстендил и кюстендилския край играят изключително важна роля в борбите на българите за освобождаване на Македония от турска власт. Българите от региона вземат дейно участие в Кресненско-разложкото (1878 г.) и Илинденско-преображенското въстание (1903 г.).
Всеобщият подем на следосвобожденска България се отразява и на развитието на културата в Кюстендил и останалите селища от региона. Тук творят видни художници, писатели, музиканти и учени – Крум Кюлявков,Георги Стаматов, Емануил Попдимитров, Георги Горанов, Марин Големинов, учените Йордан Иванов, Йордан Захариев, Ефрем Каранов, Иван Кепов, Асен Василиев и др. В платната на големият художник на България Владимир Димитров – Майстора грее духовната и физическа красота на хората от този край и богатството на кюстендилската земя. Творбите на кюстендилските художници – Кирил Цонев, Стоян Венев, Никола Мирчев, Борис Колев са познати в цял свят.

За периода от 1944-1980 г. Кюстендилски регион променя стопанския си облик, който от аграрно-промишлен се превръща в индустриално-аграрен. Създават се предприятия на тежката промишленост, химико-фармацевтични и крупни предприятия на леката промишленост – хартиено-целулозна в Кочериново, преработка на дървесина в Дупница, обувна промишленост в Кюстендил и Дупница, застъпени са и всички отрасли на обслужващата сфера.
В селското стопанство за периода е добре развито овощарство – в Кюстендилската котловина, в района на Сапарева баня, Бобошево, Кочериново и Рила. Кюстендилските череши и ябълки се изнасят за целия свят.
След 1989 г. настъпилите демократични промени, свързани с развитието на политическата демокрация и пазарна икономика, динамично променят развитието на Кюстендилски регион като цяло. Извършва се раздържавяване и приватизация на промишлеността, селското стопанство, туризма, банковото дело, строителството и др.
Кюстендил и Кюстендилски регион се променят през последните години изключително динамично. В икономиката на региона са застъпени почти всички отрасли на националното стопанство: селско стопанство, горско стопанство, включително дърводобив, лов и риболов, добивна и преработваща индустрия, строителство. Застъпени са и всички отрасли на обслужващата сфера.

Население по общини

* По данни на НСИ

Население под, във и над трудоспособна възраст по пол към 31.12.

       

Област Кюстендил

     

(Брой)

Показатели

2010

2011

2012

Население - общо

143081

134990

132813

мъже

69291

65968

64789

жени

73790

69022

68024

 Под трудоспособна възраст

18158

16723

16543

мъже

9313

8642

8539

жени

8845

8081

8004

 В трудоспособна възраст

86092

78789

77603

мъже

45459

42432

41703

жени

40633

36357

35900

 Над трудоспособна възраст

38831

39478

38667

мъже

14519

14894

14547

жени

24312

24584

24120

       

Община Бобов дол

     

(Брой)

Показатели

2010

2011

2012

Население - общо

9531

8930

8763

мъже

4815

4712

4634

жени

4716

4218

4129

 Под трудоспособна възраст

1068

961

919

мъже

549

500

486

жени

519

461

433

 В трудоспособна възраст

5819

5417

5381

мъже

3199

3194

3165

жени

2620

2223

2216

 Над трудоспособна възраст

2644

2552

2463

мъже

1067

1018

983

жени

1577

1534

1480

       

Община Бобошево

     

(Брой)

Показатели

2010

2011

2012

Население - общо

3103

2848

2744

мъже

1480

1357

1311

жени

1623

1491

1433

 Под трудоспособна възраст

249

216

212

мъже

125

120

115

жени

124

96

97

 В трудоспособна възраст

1589

1431

1388

мъже

896

798

772

жени

693

633

616

 Над трудоспособна възраст

1265

1201

1144

мъже

459

439

424

жени

806

762

720

       

Община Дупница

     

(Брой)

Показатели

2010

2011

2012

Население - общо

47292

44547

44003

мъже

22744

21670

21309

жени

24548

22877

22694

 Под трудоспособна възраст

6877

6218

6191

мъже

3458

3211

3165

жени

3419

3007

3026

 В трудоспособна възраст

29502

26796

26421

мъже

15300

14146

13915

жени

14202

12650

12506

 Над трудоспособна възраст

10913

11533

11391

мъже

3986

4313

4229

жени

6927

7220

7162

       

Община Кочериново

     

(Брой)

Показатели

2010

2011

2012

Население - общо

5811

5109

4972

мъже

2799

2439

2380

жени

3012

2670

2592

 Под трудоспособна възраст

465

516

503

мъже

232

266

263

жени

233

250

240

 В трудоспособна възраст

3252

2547

2497

мъже

1798

1423

1391

жени

1454

1124

1106

 Над трудоспособна възраст

2094

2046

1972

мъже

769

750

726

жени

1325

1296

1246

       

Община Кюстендил

     

(Брой)

Показатели

2010

2011

2012

Население - общо

61944

59913

59013

мъже

29773

28977

28513

жени

32171

30936

30500

 Под трудоспособна възраст

8005

7483

7403

мъже

4162

3853

3818

жени

3843

3630

3585

 В трудоспособна възраст

37661

35431

34867

мъже

19583

18791

18475

жени

18078

16640

16392

 Над трудоспособна възраст

16278

16999

16743

мъже

6028

6333

6220

жени

10250

10666

10523

       

Община Невестино

     

(Брой)

Показатели

2010

2011

2012

Население - общо

3105

2720

2586

мъже

1544

1368

1300

жени

1561

1352

1286

 Под трудоспособна възраст

129

112

109

мъже

67

58

57

жени

62

54

52

 В трудоспособна възраст

1137

993

969

мъже

737

652

633

жени

400

341

336

 Над трудоспособна възраст

1839

1615

1508

мъже

740

658

610

жени

1099

957

898

       

Община Рила

     

(Брой)

Показатели

2010

2011

2012

Население - общо

3367

2830

2767

мъже

1672

1389

1359

жени

1695

1441

1408

 Под трудоспособна възраст

355

275

284

мъже

188

142

152

жени

167

133

132

 В трудоспособна възраст

1970

1540

1501

мъже

1116

886

855

жени

854

654

646

 Над трудоспособна възраст

1042

1015

982

мъже

368

361

352

жени

674

654

630

       

Община Сапарева баня

     

(Брой)

Показатели

2010

2011

2012

Население - общо

7942

7449

7340

мъже

3959

3715

3658

жени

3983

3734

3682

 Под трудоспособна възраст

972

911

890

мъже

512

473

465

жени

460

438

425

 В трудоспособна възраст

4773

4380

4331

мъже

2587

2385

2348

жени

2186

1995

1983

 Над трудоспособна възраст

2197

2158

2119

мъже

860

857

845

жени

1337

1301

1274

       

Община Трекляно

     

(Брой)

Показатели

2010

2011

2012

Население - общо

986

644

625

мъже

505

341

325

жени

481

303

300

 Под трудоспособна възраст

38

31

32

мъже

20

19

18

жени

18

12

14

 В трудоспособна възраст

389

254

248

мъже

243

157

149

жени

146

97

99

 Над трудоспособна възраст

559

359

345

мъже

242

165

158

жени

317

194

187 

 

 

 

Вътрешна миграция

От 2008 г. механичното движение на населението включва лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките на страната и извън нея. Заселените в чужбина са изселени от страната, а изселените от чужбина са заселени в страната.
През 2008 г. в преселванията са участвали 4 223 души, които са с 1 935 по-малко в сравнение с предходната година.
В резултат на преселванията областта е намаляла с 369 души, което е с 207 души повече от предходната година. Естественият прираст на населението за 2008 г. е -369 души, от които -161 мъже и -208 жени.

Години

2003

2004

2005

2006

2007

2008

Заселени

3015

2250

3056

2162

2998

1927

Изселени

3863

3087

3345

2632

3160

2296

png

 * По данни на НСИ