Община Кочериново

Община Кочериново

gif
 
Социална характеристика на община Кочериново

Според последното преброяване от 2001г. броя на населението е 5968 бр.. По голяма част от него  е съсредоточена в гр. Кочериново и големите селища – Бараково, Мурсалево, Пороминово и Стоб. По малък демогравски потенциал имат селищата на запад от р. Струма – Боровец, Бураново, Драгодан, Крумово, Фролош, Цървище. Преобладават възрастовите групи в трудоспособно и над трудоспособно население. Населението до 18-годишна възрас е 12,39%. Икономически активното население е около 45%. Броя на заетите лица в трудова дейност е 2 278 души, което е 4,23 % спрямо заетите в Кюстендилска област. Най ниска е заетоста в индустрията, по- висока е в сферата на търговията, услугите и селското стопанство. Равнището на безработицата е почти до средното за страната.

Икономическа характеристика на общината

Икономическия анализ на община Кочериново показва следното:
 
А/ Силни страни :
-    Наличие на значителен дял земеделски земи, благоприятни за разстеневъдство и животновъдство.
-    Наличие на горски масиви, благоприятни за високоплонинско животновъдство и дървопреработване.
-    Добре развита шивашка промишленост в района
-    Атрактивни природни дадености
-    Добри транспортни и комуникационни връзки
 
Б/ Слаби страни:
-   Липса на действащи промишлени предприятия
-   Слаба организираност на селските стопани
-   Предприемачеството в малкия и среден бизнес не е достатъчно развито
-   Малко са действещите структори в областта на туризма, хотериерството и ресторантьорството.

Основни бизнес субекти

·     ЕТ”Нейчо Гръчки” – производство на хляб и тестени изделия
·    „Евро мийт енд милк” ЕООД - производство на млечни и местни продукти.
·    „ЕВРОСТИЛ” ЕООД – шивашка дейност
·    „Руси Димитров” ЕООД - производство и търговия на хляб
·    „АГРАРИЯ” ООД – шивашка дейност
·    „Сервиз – плас” ЕООД – авторемонтни услуги, производство и монтаж на алуминиева и PVC дограма
·    РПК „Напред” – търговска дейност
·    ДЬСКОРЕЗНА ФАБРИК  С. БАРАКОВО
·    „Робифир пласт” – производство на полиетиленови изделия
·    Производство на мраморни изделия гр. Кочериново

Възможности за привличане на инвестиции

Според проучване на GLOBAL RATINGS  преспективата за развитие на Общината е стабилна. Дългосрочният кредитен рейтинг за местна и чужда валута е ВВ, а краткосрочния А-1. Общината има добри нива на ликвидност. С оглед сравнително добре развитата инфраструктора и наличието на демогравски потенциал възможностите за привличане на инвестиций са добри.

Селскостопанска характеристика

Община Кочериново разполага с около 90 000 дка земеделска земя. В общия земеделски фонд 55% са обработваеми земи, а 47% от тях са поливни площи. Това създава реални предпоставки за развитие на предприемачество в областа на разстеневъдството. Благоприятни преспективи за развитие създава и горския фонд – дивечовъдни дейности, гъбопроизводство, билкосъбиране, дървопроизводство. На територията на общината са разположени трайни насъждения от череши и ябълки. Традиций има в тютюнопроизводството, като регистрираните тютюнопроизводители намаляват и към 2008г. са около 40. Налични са частни стопанства, но тяхната материално-техническа осигуреност е ниска.


Инфраструктора на територията на община Качериново

mapПрез територията на общината преминава международната жп линия София-Кулата-Атина. Налична е жп гара Кочериново и с. Мурсалево. Основен автомобилен път е Е-79, който е в отлично състояние. През общината преминава единствения автомобилен път за Рилския манастир, който също е в много добро състояние. Селещните и междуселищните пътни връзки за съставните села на общината са в относително добро състояние, като по голяма част от тях са асфалтирани. Съобщиталната инфраструктора е добра, като телефонизирани са град Кочериново, с. Пороминово, с. Мурсалево, с. Стоб, с. Бараково. Достъпна е и услугата ИНТЕРНЕТ. Всички населени места са електрифицирани, налично улично осветление. Проблемите с водоснабдяването са решени с изграждането на нов водопровод, като е необходимо да се реконструира вътрешната мрежа. Канализационната мрежа е изградена в гр. Кочериново и с. Бараково.

Защитени територий, туристически забележителности и възможности за туризъм

В близост до общината е разположен национален парк Рила, като част от общината влиза в него. Голяма част от територията на общината влиза в НАТУРА 2000, като се защитават ценни растителни и животински видове. На територията на общината са разположени скалноземните образониия Скално – земните образования Стобски пирамиди, които през 1964г., заедна с площ от 7,4ха са обявени за защитен природен обект. Те се интересно и приятно масто за туризъм, съчетавайки горска растителност с скалисти феномени. Екологичната обстановка е благоприятна и подпомага развитието на туризма.

История, културно-сторически характеристики и забележителности

Земите на община Кочериново са населени още от праисторията. Следи от неолита са намерени към с. Мурсалево. Бурно развитие претърпяват земите по времето на траките. Край Кочериново са локализирани надгробни могили от тракийско време, като в една от тях са открити множество керамични и метални съдове, вещи, инструменти и други. Запазени са останки и от тракийско светилище край с. Пороминово.
През средновековието водеща роля в целия регион играе гр. Стоби. Той е бил централна крепост на добре функционираща военна мрежа от пътища. Стоби е бил седалище на велбъждския епископ.
През новота история територията на общината е пресичана от тайните канали на ВМРО, като населението е запазило спомена за техните лидери.
 

К О Н Т А К Т И

Община Кочериново

Адрес:

п.к.2640
гр.Кочериново

пл.3-ти март № 1
 
Ел.поща:
obst_kocherinovo@mail.bg
Телефон:+359 7053 2011
Факс:
+359 7053 2040

 

 

 

jpg

 

Община Бобов дол

 
 
 

Местоположение 
 
Община Бобов дол се намира в Югозападна България и е разположена в източния дял на Конявската планина и равнината Разметаница на юг, на територия от 206.2 кв.км, която представлява 11% от общата площ на област Кюстендил. Административен , стопански и културен център на общината е град Бобов дол. Община Бобов дол има благоприятно географско положение. Територията на община Бобов дол се отличава с разнообразен планинско-котловиден релеф. Тя попада в района на Краището, което представлява пъстра мозайка от котловини, долинни разширения и ниски и средни високи планини и възвишения. Значителна част от територията на общината е заета от Бобовдолското хълмисто поле, което посредством хълмисти междуречни пространства и възвишението Колош се отделя на запад от Кюстендилската котловина, на север и изток Бобовдолското поле се огражда от Конявска планина (с най-висок връх Виден, 1474 м.) и Гологлавски Рид, а на юг с хълмистата област Разметаница, през която се достига до долината  на река Струма, граничеща от своя страна с Верила и Дупнишката котловина

История
 
Районът е обитаван от дълбока древност. До село Бабинска река има уникални  тракийски скални ниши. На връх Колош са открити останки от укрепления от ХІІ век.  Френският геолог Ами Буе проучва находищата на каменни въглища през 30-те години на ХІХ в. Находището се превръща в държавна мина през 1891 г.,  построена е теснолинейна железопътна линия до Дупница през 1917 г.  50 години по-късно село Бобов дол е обявено за град. През 1974 г. край Големо село се постоява ТЕЦ Бобов дол по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/. През 70-те и 80-те години на ХХ век градът е в  икономически и демографски разцвет. Идват хора от всички краища на страната и от чужбина.

Селища

Административно - териториалното устройство на община Бобов дол е следното – 17 села и един град. Освен функционален, градът е и пространствен център. Останалите селища формират разпръсната мрежа в територията на общината. Средната селищна гъстота е по - ниска от средната за страната – 11,2 кв.км. на едно селище при средна за страната – едно селище на 20 кв.км. Средното отстояние между населените места е около 5 км. Средната гъстота на населението е 55,4 жители на кв.км., което е значително по-ниска стойност от средната за страната.
Общо 10 435 жители. 
                     
Населено място

Кметства    Кметско наместничество
с. Бабино  ;  с. Бабинска река
с. Големо село  ;  с. Блато и Локвата
с. Горна Козница  ;  с. Голема фуча
с. Долистово ;   с. Голем Върбовник
с. Коркина ;   с. Мали Върбовник
с. Мала фуча  ;  с. Новоселяне
с. Мало село  ;  с. Паничарево
с. Мламолово ;   с. Шатрово


СОЦИАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА
 
Политиката за развитие на социалните дейности е насочена към подпомагане на определени категории от населението, които са в неравностойно социално положение. Такива са лицата със значими здравни проблеми, военноинвалиди, социално слаби, възрастни хора, многодетни семейства, изоставени от родителите деца и др. Инвалидите в общината очертават една немалка група от лица в неравностойно положение.
Социалните услуги в община Бобов дол са дейности за подпомагане на лица и семейства, които са затруднени или не са в състояние да задоволяват своите основни жизненоважни потребности. На територията на общината, съществуват следните видове  социални услуги.
 
Социални услуги в общината
 
Домашен социален патронаж е комплекс от социални услуги, предоставяни в общността – по домовете на възрастни хора и хора с увреждания. В град Бобов дол Домашният социален патронаж е създаден преди 1980 година с капацитет 30 места. Към настоящият момент капацитетът е 40 места.
Клубове на пенсионера на територията на Община Бобов дол, в т.ч.:
 
•    квартал „Христо Ботев”-гр. Бобов дол
•    квартал „Миньор”-гр. Бобов дол
•    с. Бабино
•    с. Мало село
•    с. Големо село
•    с. Горна Козница
•    с. Мламолово
•    с. Коркина
 
В клубовете членуват над 400 души на пенсионна възраст. Дейността им се състои в провеждането на занимателни игри, събеседване, провеждане на екскурзии и излети, организиране на културно –масови прояви, честване на празници,  рождени дни и др..
Домашен помощник
Социалната услуга се реализира общо в четири населени места от територията на Община Бобов дол.

Личен асистент 

Личният асистент е лице, полагащо постоянни грижи за дете или възрастен с трайни увреждания, или за тежко болен за задоволяване на ежедневните му потребности.

Хоспис  в град Бобов дол

Хосписът в град Бобов дол функционира от началото на месец Юни 2009 година в резултат на изпълнението на дейностите по проект „Създаване на напълно функциониращ хоспис в град Бобов дол”, финансиран от Национална програма ФАР 2006, Схема за безвъзмездна финансова BG2006/018-343.01.01 „Деинституционализация посредством  предоставяне на услуги в общността за рискови групи”. Бенефициент по проекта е МБАЛ „Д-р Стоян Сантев” в партньорство с община Бобов дол.
В него се предлага 24-часова високо квалифицирана медицинска помощ за възрастни и тежко болни пациенти в модерна и уютна обстановка.
Специализирани институции
Домът за деца с умствена изостаналост – с. Горна Козница е специализирана институция за деца и младежи от 3 до 18 години, делегирана държавна дейност. Създаден е през 1964 г. като дом за социални грижи за деца с умствена изостаналост от 3-10 г.
Общият капацитет на дома е 70 места като в момента в дома са настанени 59 лица над 3 годишна възраст, от които 40 лица са над 18 годишна възраст.

ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА


Според разпоредбите на Закона за регионално развитие, община Бобов дол е включена в районите за целенасочено въздействие със статут на район в индустриален упадък, което налага предприемането на специални мерки по създаване на благоприятни условия за местно развитие.
Характерните особености, определящи социално-икономическия облик и развитието на община Бобов дол са:

•    Висока концентрация на капитали, трудови ресурси и активи в добивната промишленост и енергетиката
•    Диспропорция в заетостта на мъжката и женска работна ръка
•    Силна зависимост от процесите в енергетиката и въгледобива в страната и на международните пазари
•    Ниска адаптивност на стопанството

Местната икономика в община Бобов дол се отличава със сериозни структурни проблеми. Броят на работодателите е ограничен, което обуславя недостатъчно предлагане на работни места на първичния пазар на труда. Преодоляването на тези негативни тенденции изисква комплексен подход и ангажиране капацитета на отговорните държавни институции чрез разработване на конкретни програми и мерки.
Делът на стопанските сектори в местната икономика, според формирания нетен приход от продажби е както следва:

•    търговия и услуги – 20.3 %
•    селско и горско стопанство – 6.5 %
•    промишленост – 73.2 %

Икономиката на община Бобов дол е тясно свързана с добива на кафяви въглища. На територията на общината се намира най-голямата подземна мина за добив на въглища. Въглищният басейн в района на Бобов дол е известен още от 19 век, като първите сведения за него са дадени от френския пътешественик и геолог Ами Буе преди Освобождението. Най-много наети лица са работили в дружеството през 80-те години на ХХ век – над 7 300 души, които са добили над 2 млн. тона въглища годишно. Тогава е построен е и най-модерният подземен рудник в страната – "Бабино", в който се добиват по напълно механизиран способ на въглища с немска и английска техника на фирмите "Кльокнер-Бекорит" и "Даути". Понастоящем в мините работят около 2 500 души.
Друго основно предприятие на територията на общината е ТЕЦ Бобов дол – ЕАД, за производство на електроенергия. Според мястото си в мощностния и електроенергийния баланси на електроенергийната система на България централата е подвърхова, въпреки че съоръженията и са проектирани и изградени за базов режим на работа.
Фирма Енергоремонт – Бобов дол работи в тясна връзка със съществуващата на територията на общината ТЕЦ и е специализирана в областта на ремонта на турбини, котли, електрооборудване и минно оборудване. Производство на резервни части и продукти за енергетиката, както и в безразрушителния контрол и електрическите измервания.

СЕЛСКОСТОПАНСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
 
Община Бобов дол  притежава 5459.00 дка земеделска земя. От земеделската  земя към 31.08.2009 год. под наем са отдадени  1044.023 дка и са сключени  договори за наем - аренда 8 бр. и 6 бр. дългосрочни наемни договори .
Предадените земеделски земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ са общо 5459 имота.
Общината е собственик на голям брой маломерни имоти, разпокъсани и в различни землища. След началото на процеса по възстановяването на земеделските земи до настоящия момент, Община Бобов дол не е предприемала действия за трасиране на зем. имоти. Трасирането на един имот представлява поставяне на трайни знаци и средната му цена варира между 24-50 лв. според конфигурацията на имота.

Земеделски структури

Селското стопанство на общината се развива  на базата на личните натурални стопанства.
В общината действуват 7 земеделски кооперации: Паничарево, Шатрово, Новоселяне, Горна Козница, Долистово, Голем Върбовник.
Приоритети за развитие на селското стопанство са:
Община Бобов дол попада в 231 от общо 264 общини в България дефинирани като селски. Според националния Стратегически план за развитие на селските райони  определените общи цели за периода 2007-2013 г. са: развитие на конкурентоспособни и основани на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост; опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони; подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони.
 
ИНФРАСТРУКТУРА


Транспортна инфраструктура
Общата дължина на пътната мрежа в Община Бобов дол възлиза на 112.5 км, като пътищата са разпределени както следва:

•    Втори клас – 15 км.;
•    Трети клас – 36.9 км.;
•    Общински – 60.6 км.
    
Комуникации

Телефонизацията на общината е на сравнително добро ниво, като всички населени места са телефонизирани. Достъпа на Интернет в общината е осигурен чрез оптичен кабел. В общината е налице покритие на всички мобилни мрежи.

Електроснабдяване

Електропроводната и електроразпределителната мрежа осигурява достатъчна сигурност и оперативност в захранването на всички селища. Инсталираната мощност е оразмерена за по-големи товари от сегашното потребление и повечето подстанции работят с около 30% от капацитета си.

Водоснабдяване
Всички населени места в общината са водоснабдени.

Канализация

Няма развита канализационна мрежа с изключение на град Бобов дол и частично в още четири села. Няма изградени пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ). Селата се нуждаят от изграждане на канализация за да се намали замърсяването на околната среда.
    Най-мащабните инфраструктурни проблеми на общината са:

•    Амортизираната водопроводна мрежа;
•    Недоизградената канализационна мрежа;
•    Липсата на ПСПВ и ПСОВ;
•    Лошото състояние на общинската пътна мрежа.
 
ОБРАЗОВАНИЕ

  
Образованието в Бобов дол има дългогодишна история и традиции.
В последните години то се утвърди като един от приоритетите на община Бобов дол.
В общината има две общински училища: едно СОУ, едно основно и , една целодневна детска градина и едно обединено детско заведение с филиали и едно държавно училище: професионална  гимназия.   Въпреки делегираните бюджети, в община Бобов дол през 2009 год. няма закрити детски и учебни заведения, не се предвиждат съкращения. Заделят се необходимите средства за повишаване квалификацията на учителите и за осмисляне на свободното време на учениците. 

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Здравеопазването в община Бобов дол се осъществява от болнична, доболнична и спешна помощ. На територията на Общината функционира МБАЛ „Д-р Стоян Сантев” ЕАД,  със 100% общинско участие. Към болницата са разкрити  5 отделения - ХО, ДО, ВО, НО и ОФРМ.  Болницата обслужва 10 435 жители на общината, живущи в 18 населени места.
Функционира и „Медицински център- І”    ЕООД в който работят 7 специалисти, които обслужват по-голяма част от населението на Общината.
На територията на Общината са регистрирани 7 GP – практики.
    
Културно-исторически характеристики и забележителности

Арxеологическите сведения доказват наличието на човешка дейност от най-дълбока древност, която продължава да се развива по времето на траките и римската епоxа.През Първата и Втората българска държава. Разметаница е свидетел на разцвета на българската държава, на героичните борби за укрепването и, съxранява спомена за пребиваването на Самуил и Арон. Разметаница е историко-географска област (135 кв. км) в долината на едноименната река, на територията на Бобовдолската селищна система. Реката извира от Бобовдолската и Колошката планини , дялове на Конявската планнина, тече меридионално, при местността  Бинеко пресича стария път Кюстендил - Дупница и при с. Грамаде се влива в р. Джерман. Пространството между двата й притока (долистовски и бобовдолски) над пътя до Бинеко е наситено с множество археологически останки и се нарича Царичина. През римската епоха през Разметаница (край Голямо село) е минавал пътят, свързващ Пауталия с Германия и Филипопол. През Средновековието пътища водели:
- от Бинек-таши хан през Бобов дол към Радомир, като прехвърлял планината около Житуша и Жедна;
- откъм с. Баланово вървял по билото на Гологлавски рид и слизал в Радомирското поле при селата Кондофрей или Житуша. След превземането на Средец от Империята на Осман  (1382 г.) Дупница и селищата северно от него (включително  Разметаница), които дотогава били в границите на Търновското царство, били отдадени на велбъждкия владетел Константин.
Трудно е да се определи кога е образувано село Бобов дол, но според оскъдни Османски документи то датира от края на 15 и началото на 16 век. Първият писмен документ в които се споменава за селото  е от 1576 година.  До Освобождението на България от османско владичество  в Бобов дол се установяват постоянно 42 рода, които се занимават предимно със земеделие и скотовъдство.
Едно от най-значимите събития за бъдещето на селището се оказва посещението в района на известният френски учен Ами Буе 1836 г., изучаващ геологията на Балканския полуостров. С публикуваният след  две години негов труд се потвърждават древните сведения за наличието в района на кафяви каменни въглища.
През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет — в него идват на работа хора от всички краища на страната и дори от чужбина (най-многобройни са групите работници от Никарагуа в средата на 80-те години).

Известни личности

Георги Китов     (р.1943-2009 ), български археолог
Георги Василев (р. 1946),  футболист и треньор
д-р Пламен Орешарски (р. 21 февруари 1960 г.), политик
Борис Дали (псевдоним на Борислав Делибалтов; р. 1982 г.)
Иван Асенов (известен като бай Иван — КУКАТА) (политик)
Латинка Петрова – актриса
Видин Даскалов (р. 1929 ), оперен изпълнител
Йордан Топлодолски – автомобилен състезател

Природни и исторически забележителности
Скален феномен  Куклата – с. Голем Върбовник
Пещера Асан  делия – с. Горна Козница
Късно антична крепост Градището – с. Горна Козница (Конявска планина)
Римска крепост Асара – с. Мламолово
Местност Царичина – средновековно укрепление (феодален замък) – с. Големо село
Местност Ранков камък – с. Мала Фуча (скални образувания)
Местност Орловица – с. Шатрово (антично селище)

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ


За територията на община Бобов дол са характерни широколистните гори. Най-срещаните видове са дъб, бук, габър и леска. Някои от горите са създадени по изкуствен път: дъбовите – по източните склонове на Конявската планина и по южната част на Гологлавски рид; акациевите насаждения край с. Бабино и боровите край гр. Бобов дол и с. Мламолово.
 Общата площ на горския фонд в общината е 47 533 дка. От които: 3 764 дка. – залесена площ, 8 836 дка – незалесена, 1 083 дка. – пасища.
Защитени зони съгласно Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици:
 
Предстои да бъде обявена защитена зона  BG 0002100 „Долна Козница” - обща площ 39 945,167 дка.
   
Предмет на опазване в защитена зона „Долна Козница” са следните видове птици:
•    Видове по чл.6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие:
Ливаден дърдавец /Crex crex /, Сив кълвач /Picus canus/, Горска чучулига /Lullula arborea/, Полска бъбрица /Anthus campestris /, Червеногърба сврачка / Lanius collurio /.
Предстои да бъде обявена защитена зона BG 0002108 „Скрино” – обща площ 25 012,535 дка.
Зоната обхваща землищата на с. Мали Върбовник, с. Блато, с. Локвата, община Бобов дол, с. Каменик, с. Вуково, с. Скрино, община Бобошево, с. Мърводол, с. Пастух, община Невестино.
Предмет на опазване в защитена зона „Скрино” са следните видове птици:
•    Видове по чл.6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие:
Ливаден дърдавец / Crex crex /, Бял щъркел / Ciconia ciconia /, Сокол скитник / Falco peregrines /, Бухал / Bubo bubo /, Среден пъстър кълвач / Dendrocopos  medius /  Сирийски пъстър кълвач / Dendrocopos syriacus /.   
На територията на община Бобов дол  са обявени следните  вековни  дървета :

•    Вековно дърво „Зимен дъб” – намира се в землището на гр. Бобов дол, местността „Цаган”. Дървото е с височина 17 м и обиколка около 3.80 м, обявено със Заповед № 2679/18.10.1969 г.
•    Вековно дърво ”Зимен дъб”- намира се в землището на с. Голема фуча, местността „Дъбето”, обявено със Заповед № 1126/08.12.1981 г.
•    Вековни дървета „Дъб-Цер” – 3 бр. – намиращи се в землището на с. Мламолово, местността „Асар”, обявени със Заповед №1773/22.07.1987 г.

Туризъм

Общината има красива природа. Като изключим оста Бобов дол – Мламолово – Мало село – Големо село където макар и минимално има запрашване и нарушени от минната и енергийната дейност терени, останалата част от общината е екологично чиста.
Съхранената природна среда, разнообразният ландшафт и историческите забележителности (паметници на културно-историческото наследство с местно значение, като скалните тракийски ниши в землището на с. Бабинска река, останките от средновековните укрепления от 12 в. на възвишението Колош, църквата “Св. Теодор Тирон” и античната крепост в землището на с. Горна Козница, както и красивата природа в Конявска планина) биха могли да спомогнат за създаването и реализирането в Община Бобов дол на туристически продукт - предимно за маршрутен туризъм за еднодневни турове. Предпоставка за това е и благоприятното транспортно-географско положение на територията на общината между двата локални центъра  в областта (Кюстендил и Дупница).

В перспектива,  биха могли да  се развият т.нар. “меки” форми на туризма, с ограничени въздействия върху околната среда – екологичен, познавателен, рекреативен, селски, културно-исторически и ловно-рибарски туризъм.

 

К О Н Т А К Т И 

Община Бобов дол

Адрес:
п.к. 2670
гр. Бобов дол
ул. „ 27 октомври”, № 2

Ел.поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Телефон:  0702/ 23 23

Факс: 0702/ 39 56

Община Сапарева баня


 
Община Сапарева баня

Община Сапарева баня е разположена в Югозападна България на 750 м надморска височина, непосредствено под северните склонове на величествената Рила планина и заема североизточната част на Кюстендилска област, като граничи с общините Рила и Дупница. Общата  територия е 180,8 кв. км, с население 9 хил. жители и включва пет селища: град Сапарева баня, селата Сапарево, Овчарци, Ресилово и курорта Паничище в най-красивата едноименна местност в Рила.
    Освен с природните си забележителности Сапарева баня е прочута и със своите минерални извори. В града Сапарева баня извира най-горещата минерална вода в Европа 103 °С. Тук се намира и единственият по рода си на Балканския полуостров гейзер – забележителен природен феномен.
Транспортните връзки и  географското разположение на общината са много благоприятни за развитието на туризма. Центърът на общината – град Сапарева баня, се намира на 60 км от областния град Кюстендил и на 70 км от столицата на България София, само на 15 км източно от град Дупница. 
  
Климат

Климатът е преходно-континентален. Състоянието на околната среда е много добро, което се дължи и на факта, че тук няма развита дейност за добив и преработка на рудни и нерудни изкопаеми. Няма също изградена промишленост, която с производствената си дейност да замърсява въздуха, водите и почвата. Това определя територията на община Сапарева баня като изключително чист в екологично отношение район и много подходящ за планински туризъм, летен и зимен отдих, с добра база и за упражняване на различни видове зимни спортове.
 
Население
Местоположението на община  Сапарева баня до голяма степен определя  малкия брой населени места  и тяхното разположение в близост до общинския център. В общината има 4 населени места. Най-голямото е общинският център Сапарева баня с население 4 418 жители. Общият брой на населението е 8 557 жители за цялата община. Този брой остава относително стабилен през последните години, което прави общината едно от малкото изключения на фона на общо за сраната отрицателни демографски показатели.

Лечебните свойства на минералните извори

Минералната вода в Сапарева баня спада към групата на специфичните. Характеризира се като хипертермална, слабоминерализирана, сулфатно-хидрокарбонатна, натриева, флуорна, силициева и сулфидна.
    Сапаревобанската минерална вода е бистра, безцветна, с мирис на сероводород. Температурата при нейния извор е 102 °С.
Курортните и лечебните заведения в Сапарева баня са профилирани и специализирани за лекуване на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система,  поражения на централната нервна система, гинекологични заболявания, остри и хронични отравяния със соли на тежките метали, заболявания на кожата, на горните дихателни пътища и др. Лечебните свойства на бликащите при Сапарева баня минерални води са били познати на най-древните обитатели в този красив кът на България и те до голяма степен предопределят неговата богата и интересна история.

Пътна инфраструктура

Община Сапарева баня е разположена на територия от 180,8 кв.км, представляваща 5,93 % от територията на Кюстендилска област ( 3 051  кв.км.).
Основната пътна артерия, която преминава през територията на община Сапарева баня  е път ІІ-62 Дупница –Самоков. Той пресича общината и осъществява връзка с общинския център чрез четвъртокласен път с дължина 3 км. Останалите пътища са от общинско значение и са определени като четвъртокласни. Най-важният от тях е гр.Сапарева баня – Паничище. Другият път със значение за развитието на общината е този свързващ гр.Сапарева баня с две от населените места в общината – с.Овчарци и с.Ресилово.
Общината посредством път ІІ-62 има директна връзка с международен път Е-79 при гр.Дупница, който е част от международен коридор №4. Това улеснява достъпа до общината, както и осигурява надеждна връзка по направлението София – Кулата.

Селско стопанство

Земеделие

От цялата територия на общината 41 121 дка. (или 22,7%) са частна собственост, заета от ниви, трайни насаждения, ливади, мери и пасища и др.
Държавна собственост са 126 387 дка. или 69,9 % от територията на общината. Това са земите на държавния горски фонд, държавния поземлен фонд, реките, каналите, пътищата, летище и др.
Растениевъдство
Свързано е с отглеждането на следните земеделски култури: зърнено–хлебни (пшеница, ръж), зърнено–фуражни (ечемик и овес), фуражни, технически (тютюн), зеленчуци (домати и зелен пипер), картофи и овощни насаждения.

Животновъдство

Полупланинският и планински характер на територията на общината, възможността за производство на груби и зърнени фуражи, както и съществуващите мери и пасища (особено алпийските) позволяват развитието на животновъдство и най-вече на смесено направление в говедовъдството – за мляко и месо, както и развитие на овцевъдството в направление месо и вълна. Обширните високопланински пасища дават възможност за лагеруване на животните през летния сезон. Съществуващите условия позволяват отглеждането на около 1300 говеда и на около 7000 овце.
   
История
Най-старото известно име на града Германея, който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, е останало от времето на траките и е било свързано, както установяват езиковедите, с намиращите се тук горещи минерални извори. Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея“ означавало „гореща вода“. Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците.
При археологически разкопки в района на Сапарева баня са открити много паметници от тракийската древност, които свидетелстват, че траките са оценили рано лечебните качества на бликащите тук минерални води и са ги използвали за лечебни цели.
Тракийското име на селището оцелява непроменено много векове. През III в. Германея е известна вече като град и става един от важните центрове на провинцията Вътрешна Дакия.


Светилище на древни божества лечители

В района на минералните извори, както доказват множеството археологически находки, в древността е имало  светилище, издигнато  в чест на Асклепий. То придобило много  голяма популярност в древността поради лечебната сила на извиращите там минерални води, от които получавали изцеление или облекчение на болките си много хора. За неговата популярност в античния свят говорят и множеството надписи по култови предмети и оброчни плочки на различни божества с посвещения на Асклепий.
От античното светилище при Сапарева баня произхожда и една оброчна плочка на Трите нимфи. И трите богини са облечени в дълги двойно препасани хитони. Изображенията на Трите нимфи много често се срещат край минерални извори, усвоени от римляните и устроени като бани с лечебна цел за граждани и воини.

Римски минерални бани

Множеството антични монети от римската епоха, намирани в района на град Сапарева баня, свидетелстват и за нещо повече от наличието на светилище на лечебните божества. Римляните много отрано са познавали лечебните свойства на минералните води и са ги използвали най-рационално. Още щом  укрепили своята власт в Тракия, усвоили и минералните извори при Германея, каптирали ги и изградили там своеобразен санаториум за лекуване и оздравителноводни процедури на граждани, воини, военачалници, включително императори.

Средновековното селище при Сапарева баня

Селището, което съхранило името Германея, се е намирало също на територията на Сапарева баня около старата църква „Св. Никола“. През V в. градът пострадал силно от варварските нападения. По време на управлението на император Юстиниан I в началото на VIв. укрепителната система на Германея е подновена и усилена. Построява се и втора, долепена до първата, отбранителна стена.
Интересни сведения за този период на средновековната Германея се съдържат в съчинението на Прокопий Кесарийски „За строежите“. Когато император Юстиниан видял, че стените на Германея, както и тези на Сердика и Пауталия, са разрушени, той „ги направил здрави и непревземаеми за неприятелите“.
За отбелязване е, че византийският историк споменава възникналия някога като тракийско селище  град Германея наравно с такива големи градове като Сердика, Пауталия  и др. Прокопий добавя още, че император Юстиниан построил в обсега на Германея един нов кастел и възстановил други шест. Тези кастели са били изградени явно по височините в подножието на Рила и Верила като предохранителни крепости, които трябвало да гарантират сигурната защита на Германея, превърната отново в значим център.
Именно в Германея на територията на днешната Сапарева баня е бил роден тракиецът Велизарий, който едва 23-годишен става командир на погранична крепост, а на 25 години – голям пълководец, и достига най-високия пост във Византийската империя – магистър на войната по времето на император Юстиниан I.

Защитени територии

Защитените територии включват: част от  Национален Парк  «Рила»,  който е с площ 3682,7 ха, където попада природната забележителност водопад «Горица» и резервата Скакавица, природният феномен водопад Скакавица .
Маршрутът до водопад Горица стартира от с. Овчарци,  центъра на селото, автомобилен път води до горният му край.  Изходен пукт към водопада  са двете  тепавици  построени на река Горица и екопътеката, която ни отвежда за около 25 минути до водопада Горица. 
 Водопадът Горица е един от седемте Овчаренски водопада, намиращи се в северното подножие на Рила планина на 900 м надморска височина и е най-ниско разположеният водопад в Рила планина, близо до село Овчарци. Водите му падат от 39 метра височина.
 Маршрутът до водапад Скакавица  стартира от с. Паничище, по автомобилен път до м. Зелени преслап до входа на Национален парк Рила. От там по маркирана туристическа пътека през м. Лападеца стигаме да х. Скакавица и до природния феномен водопад Скакавица.
 Водопад Скакавица е с височина  на водния пад 70 м, на 1750 м надморска височина, което го определя като един от най-високо  разположените водопади в България.  Великолепна местност,  във високата  част в Рила - планина. Водопадът Скакавица  се образува  от падането на речните води от скални откоси, които пресичат  коритото на река Скакавица. Река Скакавица, както повечето реки в Рила, събира води от преспите и топящия се сняг от Кабулския дял на Рила планина. Освен водопада по течението на реката са намира и едноименното езеро Скакавица с площ 11 декара. Водопада отстои на около 1 км от езерото по поречието на река Скакавица.
     
Резерватът „Скакавица“

Великолепна местност по долината на река Джерман, в която се намират редки растения, вековни гори, природни феномени – водопади и др., и богата на дивеч – сърни, мечки, диви кози, глигани. На 28 март 1968 г. е обявена за резерват. Той обхваща местността Скакавица и Мала Скакавица от местността Зелени Преслап до водопада Скакавица, а на югозапад стига до високопланинското пасбище в района на изворите на     р. Горица. Разположен изцяло във високата част на Джерманската долина в Рила, резерватът има и сега непроменена природна среда, защото там не е разрешена каквато и да е стопанска дейност, която би нарушила естествения характер на природата.
 
Икономическа характеристика


На територията на Община Сапарева баня има 208 действащи фирми и търговски дружества.
Секторното разпределение на икономическия сектор  в % по брой предприятия към настоящия мамент, е както следва:
·    лека промишленост /хранително-вкусова, шивашка, дървообработване/ – 16,35%; 
·    тежка промишленост / строителна промишленост/ – 1.44 %;
·    селско стопанство – 4,81%,;
·    туризъм – 12,98%;
·    услуги – 52,88%;
·    транспорт – 11.54 %.
    Общината има сериозен потенциал за икономическо развитие чрез експлоатацията на местните природни ресурси, а именно:
Туризъм във всичките му форми – балнеология, к.с.Паничище, планински, пешеходен, културен, религиозен, селски, социален, етно- и екотуризъм  и други;

Социална инфраструктура

Общината разполага с развита социална инфраструктура, която като брой съответства на броя на населението на общината и тенденциите за развитие. На територията на общината има 4 детски градини, 1 Средищно основно училище „Христо Ботев” гр. Сапарева баня и Професионална гимназия по туризъм и администрация „Алеко Константинов” гр. Сапарева баня. Няма филиали на висши училища.
   
Здравеопазване

На територията на общината действат:
5 бр. общопрактикуващи лекари
3 бр. зъболекари
„СБР Сапарева баня” АД
Спешен център клон на ЦСМП Кюстендил - клон Сапарева баня,
Клинична лаборатория „РАМУС” София- клон Сапарева баня
Медицински център „Асклепий” Дупница, клон Сапарева баня
 
 
К О Н Т А К Т И
 
Община Сапарева баня
 
Адрес:
п.к. 2650
гр. Сапарева баня
ул. Германея No.1

Ел. поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Телефон: 0707/ 33 78

Факс: 0701/ 47 918

Община Невестино

gif
 

 

ОБЩИНА НЕВЕСТИНО



 


ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Община Невестино се намира в Западна България и е една от съставните общини на област с административен център град Кюстендил. Тя е разположена в югозападната част на Кюстендилска област върху масивите на Осоговска и Влахина планина на площ от 442 кв. км (0,4 % от територията на страната). В нейния обхват влиза по-голямата част от физикогеографската област Пиянец.
В състава на общината с административен център с. Невестино влизат 23 села, някои от които са разпръснати в десетки махали, разположени сред живописна природа около реките и в заравнени местности по планинските терени. Невестино се намира на 13 км. от град Кюстендил, там където се разделят двете пътни трасета – едното е за гр. Дупница, а другото - по течението на р.Струма, през гр.Бобошево за Рилски манастир, или за международен път Е79 в посока Кулата. Общината има 23 населени места с общо население около 3100 жители /към месец Август 2009г./

ИКОНОМИКА
кономиката на община Невестино е с изразена аграрна структура, основният икономически ресурс е земята. Предпоставките за развитие на селското стопанство са благоприятното географско положение на общината, природните ресурси, с които тя разполага, почвено – климатичните условия, близостта до областния център и столицата, транспортната инфраструктура, човешките ресурси, традициите и др.
Селскостопанското производство в общината се осигурява от кооперации, сдружения и индивидуални стопани.
Приоритетно направление има растениевъдството, а водещи позиции в него поддържа овощарството. Зеленчукопроизводството се осъществява предимно от частни стопани.
 Овощарството е с важно икономическо значение за община Невестино, като традиционни овощни култури в този район са ябълките, сливите и черешите.
Животновъдството е представено от овцевъдство, отглеждане на млечно говедо и по-слабо от птицевъдство. През последните години селскостопански животни се отглеждат основно в частния сектор.
Горският фонд в община Невестино е разположен върху 24155,6 ха. Най-разпространени дървесни  видове в общината са черен и бял бор, бук, благун, зимен дъб и цер. Горите и горската среда в община Невестино са естествена среда за развъждане на редица животни, които са обект на ловния туризъм. Това са яребица, див заек, лисица, дива свиня, вълк и др.  Територия от 14087 ха. осигурява паша за 13500 броя едър рогат добитък и 70400 броя дребен рогат добитък.
На територията на община Невестино не функционират предприятия и заводи.

ТЪРГОВИЯ

Търговската мрежа в община Невестино е сравнително добре развита. Магазините предлагат стоки от първа необходимост и стоки от друг характер. На територията на общината има шест фурни за хляб – три кооперативни и три еднолични търговци.

ИНФРАСТРУКТУРА
Община Невестино има сравнително добре изградена инфраструктура. През територията на общината преминават няколко основни пътни артерии: Кюстендил-Дупница, Кюстендил-Бобошево-Благоевград, Кюстендил-Невестино-Църварица-Черна скала-Граница с Република Македония. Дължината на републиканската пътна мрежа на територията на общината е 102 км., а на четвъртокласната – 61 км. По-голяма част от пътищата са в добро състояние.
Всички населени места от общината са електроснабдени.
Община Невестино е със слабо изградена канализационна мрежа. Тя е частично изградена в общинския център, а в останалите села се използват септични ями.
За питейни нужди се използват изворни води и подпочвени води чрез сондажи.

ОБРАЗОВАНИЕ

В община Невестино функционират едно основно училище – ОУ “Христо Ботев” - с.Невестино и една целодневна детска градина – ЦДГ “Райна Княгиня” - с.Невестино.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

В административния център на общината – с.Невестино функционира Център за спешна медицинска помощ. Населението се обслужва от двама лекари на свободна практика и два стоматологични кабинета.
 
ДУХОВЕН И КУЛТУРЕН ЖИВОТ

Народните читалища са центровете на духовния и културния живот на населението от община Невестино. На територията на общината има регистрирани десет читалища: Читалище “Просвета” - с.Невестино, Читалище “Просвета” - с.Ваксево, Читалище “Просвета” - с.Кадровица, Читалище “Пробуда” - с.Рашка Гращица, Читалище “Наука” - с.Неделкова Гращица, Читалище “Максим Горки” - с.Еремия, Читалище “Черна скала” - с.Църварица, Читалище “Димитър Каляшки” - с.Илия, Читалище “Н.Й.Вапцаров” - с.Пелатиково и Читалище “Иван Вазов” - с.Згурово.

ТУРИЗЪМ

Община Невестино е избрала като печеливши алтернативните форми на туризъм – селски, културно – познавателен, ловен, екотуризъм и др.
Туристическият потенциал в селата може да се разработи като цялостен туристически продукт и да бъде обвързан като туристическа дестинация в оферти на туристически агенции.
Гостите на общината могат да отседнат в някой от следните категоризирани обекти: Къщи за отдих “Старата ковачница” в с.Згурово, Вила “Пеония” в с.Пастух, “Ваканционно селище Пастух”, Самостоятелни стаи за гости, също находящи се в с.Пастух и Къща за гости “Миревата къща” в с.Невестино.


ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Районът на община Невестино е богат в културно-историческо наследство с паметници от най-дълбока древност. В покрайнините на с. Невестино, в м. „Мощени” при сондажни проучвания е открито неолитно селище, разположено върху речна тераса на левия бряг на р. Струма – това е най-ниската и тясна източна част на Кюстендилската котловина.png
 В района на с. Ваксево е регистрирано и по-цялостно проучено друго праисторическо селище в м. “Студена вода”, на левия бряг на р. Елешница. То е единственото известно досега на територията на Западна България, където са застъпени трите праисторически епохи – неолит, енеолит и ранна бронзова епоха, което го прави основен културно-хронологически обект в басейна на р. Струма.
 Територията на общината е осеяна с антични селища, могили, некрополи, крепости и градища, разпръснати в селата Невестино, Пастух, Ваксево, Смоличано, Пелатиково, Рашка Гращица и др. От Средновековието е останала крепостта в местността “Скалето”до с. Пастух, средновековните църкви “Св. Иван” и “Св. Богородица” в с. Пастух, гробищната църква край с. Мърводол, църквата в местността “Селище”  на с. Ваксево, църквата “Св. Троица” в с. Раково. Върху основите на средновековна църква в землището на с. Смоличано / местността “Света Яна” /е изграден манастира “Св. Праведни Йоаким и  Анна”, разположен над скална ниша с водопад и аязмо (светена вода) – превърнал се в едно изключително атрактивно място за отдих.
Вече са означени с маркировка три екопътеки, общата дължина на които е около 48 км.:
1.    с.Църварица – резервата Габра – прохода Черната скала – с.Църварица; / 13 км. /
2.    с.Ветрен – Голямата пещера – връх Калето – с.Смоличано;/18 км. /
3.    с.Илия – Голямата пещера – с.Смоличано; / 17 км. /

с.НЕВЕСТИНО

    Няма да бъде преувеличено, ако се каже че Кадин мост е най-стойностния архитектурен паметник на културата на територията на Община Невестино.
    Архитектурата на моста е смесица от антични, средновековни и ренесансови форми, пресъздадени на местна почва.
    Мостът е изграден с пет свода, дълъг 100 м., издигнат в средната си част. От южната страна на източния парапет е вградена гранитна плоча с турски надпис, съдържащ информация за годината на изграждането му /1470 г./.
    Името на моста е забулено в красиви, колкото приказни, толкова и истински легенди и предания. И до ден-днешен край бреговете на р.Струма се преразказва легендата за безумно красивата Струма невеста, която братята– майстори строители, вградили в темелите на моста, за да е здрав и во веки.
    Днес в центъра на с.Невестино, на няколко метра от легендарния Кадин мост се извисява статуята на Струма невеста, която символизира смелостта, достойнството и жертвеготовността на българската жена.


с.СМОЛИЧАНО

    Манастирът “Св. Праведни Йоаким и Анна” в с.Смоличано, сгушен в пазвата на Осоговската планина на 20 км. от административния център на Община Невестино – с.Невестино, е сред най-впечатляващите забележителности на общината. Той е основан през 1895 г. върху основите на опожаряваната няколко пъти църква “Св. Праведни Йоаким и Анна”.
    Въпреки неголемите си размери манастирът оказва голямо емоционално въздействие на посетителите със своята интересна история и удивителна природа.
    В двора на комплекса се намират аязмото и  чешмата, от която бликат дванадесет чучура, точно толкова, колкото са и Христовите ученици.
    В непосредствена близост до църквата се открива още един природен шедьовър – дванадесет метров водопад, който през зимата омагьосва със своята ледена красота и причудливи форми.
    Впечатляващ е и вековния дъб /цер/, който поколения наред  безмълвно посреща и изпраща дошлите да се полюбуват на неговото величие.
    Самата местност, наречена “Света Яна”, е свързана с древна легенда, която продължава да се предава от уста на уста и до ден-днешен.

с.ТИШАНОВО

    Когато човек види вековното дърво, находящо се в местността “Оброчището” на с.Тишаново, попада в измеренията не на десетилетия, а на столетия.
    Може би е нужна малко фантазия, за да си представим пъстрия живот, който е минал оттук и чиито звуци са отеквали в клоните на този величествен дъб, надживял редица исторически моменти.
    Неподправената красота на това красиво вековно дърво кара да потрепне сърцето на всеки, който го зърне.

с.ЛИЛЯЧ

    Скалните образувания в с.Лиляч са една от забележителностите на Община Невестино, които предизвикват особен интерес сред туристите.
    Те се намират в непосредствена близост до църквата “Св. Вмчк. Георги - Победоносец”. За мястото битуват древни легенди и до ден-днешен съществува поверието, че помага на бездетни жени да заченат.
    Ежегодно на традиционния събор на селото, който се провежда на 5-ти май, майки довеждат децата си при скалите, в знак на благодарност за чудото, което се е случило.

с.ПАСТУХ

    Параклисът “Св. Иван Рилски” , находящ се в долината на р.Струма, в близост до пътя Кюстендил-Бобошево-Благоевград е една от  многото забележителности на с.Пастух.
    Уникалното съчетание между хармоничната архитектура на параклиса и красотата на природата придават на мястото особено излъчване и магнетизъм.
    На 3 км. източно от селото се намират църквата “Св.Богородица”, църквата от 15-ти век “Св.Иван”, църквата “Св.Троица”, а в северните покрайнини – църквата “Св.Димитър”.
    На 2 км. източно в местността “Скалето” могат да се видят останките от средновековна крепост.

с.ИЛИЯ

    “Голямата пещера” в с. Илия е обявена за природна забележителност през 1971 г. със защитена територия от 50 ха. При проучвания в края на 70-те години на миналия век е установено, че пещерата е била населявана в края на каменномедната епоха и ранножелязната епоха / 10000-3500 г.пр.Хр./.  Село Илия е разположено в планинския район на областта Пиянец на 52 км. южно от Кюстендил, в граничната зона с Република Македония.
       
с.МЪРВОДОЛ


    Средновековната църква в с.Мърводол е обявена за национален паметник на културата през 1972 г. Тя е изградена върху стръмен скат, спускащ се към малка рекичка. Днес са запазени само части от апсидата и от източната стена, която отвън е висока 5,30 м. Характерът на архитектурата и разположението на фрагментарно запазените стенописи позволяват да се твърди, че е била изписана вътрешността на цялата църква, както и апсидата отвън – в средната и горната части. Навсякъде се виждат два пласта мазилка и съответно две изписвания от различно време, предполага се от XIV – XVI век. Частично са запазени два слоя живопис и върху източната фасада.
    Скалният масив “Гарван камък” е изключителен природен феномен, който се намира на левия бряг на река Струма. Най-добре може да се види от шосето Кюстендил-Бобошево.

с.ЦЪРВАРИЦА

   На територията на Общината ,в землището на с.Църварица е разположен резервата “Габра” ,който заема голяма част от югоизточния дял на Осоговската планина.-5 000 дка.Гората му започва от 900 м. надморска височина и стига до 1 250 м.Състава й е над 85% черен бор ,който е и особената й забележителност.

 

Населени места в община Невестино:

 

Ваксево ,Ветрен ,Длъхчево-Сабляр ,Долна Козница ,Друмохар ,Еремия ,Згурово ,Илия ,Кадровица ,Лиляч ,Мърводол ,Невестино ,Неделкова гращица ,Пастух ,Пелатиково ,Раково ,Рашка гращица ,Смоличано ,Страдалово ,Тишаново ,Църварица ,Чеканец ,Четирци   

 

К О Н Т А К Т И

Община Невестино

Адрес:

п.к. 2595

с. Невестино

ул."Владимир Поптомов" № 17

Ел. поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Телефон: 07915/ 2210

Факс: 07915/ 2230

Община Рила

 
Община Рила е разположена в Западна България,в югоизточната част на Кюстендилска област.Територията й заема част от средна и югозападна Рила планина и нейните подножия. Общата и площ  е 364 кв. км.
Административен център на общината е град Рила, в състава на общината са включени и останалите населени места- с.Падала, с.Смочево, с.Пастра,и населено място Рилски манастир.

pngНа Изток общината граничи с община Самоков и община Белица, на Запад с община Кочериново и община Бобошево,на Север с община Дупница и община Самоков, на Юг с община Благоевград и община Разлог.
Като селище гр.Рила има многовековна история, която води началото си от края на ІІ-началото на ІІІ век.На територията на град Рила са открити останки от антично селище с надписи на гръцки език от края на ІІ - началото на ІІІ век, основи на сгради, битова керамика, гробница зидана с тухли и други.
Първото известно наименование на селището е Спортела и се е намирало на територията на днешния град и хълма – западно от него.Принадлежало е към територията на Пауталия/дн.Кюстендил/.
Данни за следващото наименование на Рила- РОЛИГЕРА като кастел, възстановен през VІ век дава Прокопий.
В дарствената грамота на Иван Шишман от 1378 година се споменава селище с името Дриска, което вероятно се отнася за Рила.Официално Рила се споменава през ХІV век, като феодално владение на Рилски манастир в царствените грамоти на български владетели.

Сведение за Рила под името Ирлие има в турските регистри от 1576 година.
Рила е входната врата за Рилски манастир. В историческото развитие на селището е безспорна ролята на Рилски манастир, датиран от Х век-векове наред огнище на просвета и култура, пазител на българският национален дух и на българската книжнина.
В духа на традициите земите тук да бъдат поставени под защитата на закона през 1966 година най-дълголетните и ценни гори около манастира са обявени за защитена местност. През 1983 година Организацията на обединените нации за образование наука и култура/ЮНЕСКО/, включва Рилския манастир в списъка на световното културно наследство.
 
 
 
Основни предприятия на територията на общината
ВЕЦ „Група Рила” – производство на електроенергия
„Рила СНМ”ООД – метални изделия
Сдружение „Рила Експерс ” ООД– транспортни превози
СД”Етиком и Наков и сие” – строителство
„Рила Лес”ЕАД – дърводобив
ДСГ”Рилски манастир” – лесовъдство
Най – голямото структуроопределящо предприятие в Общината е „Рила Текс”ООД- предприятие за производство на дамска конфекция.

В гр.Рила място в банковия сектор и банковото обслужване имат:
Банка ДСК,”СИБАНК”,”Уни Кредит Булбанк”.

От м. септември 2007г. в с. Смочево, община Рила започва да функционира винарска изба MediValley управлявана от „Българско вино” ООД. Избата разполага с приблизително 400 декара собствени лозови масиви от сортовете Каберне, Мерло, Шардоне и Траминер. Изба MediValley има амбицията да  построи за своите посетители музей и дегустационна зала. Това е една сериозна заявка за бъдещото развитие на винен туризъм в региона.

На територията на община Рила се намира част от първата цялостна хидроенергийна каскада в България – ВЕЦ група Рила на  Българско акционерно дружество „Гранитоид” АД.
Пътната мрежа на територията на общината е с обща дължина 65,8 км.
В община Рила функционират едно общинско училище – СОУ и една общинска детска градина – ОДЗ.
Здравното обслужване на населението в община Рила се осъществява от:
  •     Филиал за спешна медицинска помощ, гр. Рила
  •     Аптеки – 2 бр.
  •     Хоспис
На територията на общината осъществяват практика 2 общопрактикуващи лекари, педиатър и 3 стоматологични практики.
Общината попада в континенталната средиземноморска зона. Климатът е планинския на умереноконтиненталната зона.
Централна река на територията на общината е р. Рилска с обща дължина 51 км. с водосборна площ 359 кв. км. Най-голям проток на р. Рилска е р. Илийна с дължина 16 км. и събираща водите на реките Мермерица, Радовица и Краварско дере.

На територията на общината попадат 28 планински и високопланински езера, най-големите, от които са циркусни и имат ледников произход. Най-значими за водния баланс на територията на общината са Горно и Долно Рибни езера, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера и Сухото езеро. Тук  се намира Резерват “Риломанастирска гора” обявен през 1986 г., с площ 3 676 хка.  Той е част от горската територия със средна възраст на повечето дървесни видове над 160 год. като горите от бор, бук и мура са на повече от 200 а отделни дървесни видове достигат до 300 години.
 
На територията на общината се намира и Природен парк „Рилски манастир” – един от най-големите природни паркове в България. ДПП „Рилски манастир” се намира в гр. Рила, ул. „Бенковски” 2. Природен парк „Рилски манастир” е обявен през 2000г. Общата площ на парка е 25 253.2 ха, от които 8 883.2 ха са високопланински пасища, а останалата част е заета с гори.
Един от най-значимите паметници на културата на територията на община Рила е Рилски манастир. Той е изграден на границата между Северозападна и Средна Рила в долината на Рилска река, при вливането й с р. Друшлявица. Основан е през Х в. от Св. Иван Рилски. Заема площ от 8 000 кв.м. През 1335г. манастира е изграден на сегашното му място от Протосеваст Хрельо Драговол. Оттогава е останала само Хрельовата кула. През първата половина на ХІХ в. в продължение на 30г. е изграден в сегашния си вид от майстор Алекси от гр. Рила. В Рилския манастир могат да се видят главната църква, историческия музей, етнографската сбирка, картинната галерия, Хрельовата кула, магерницата, музей „Манастирско стопанство, както и четирите църкви в близост до манастира. Стенописите са рисувани през 1840-1872г. от едни от най-големите възрожденски автори. Ще се откроят имена като Захари Зограф, Димитър Зограф, Коста Вальов  и т.н. В манастира са учили просветни дейци като Софроний Врачански , Неофит Рилски, Неофит Бозвели, екзарсите Антим и Йосиф. В музея се съхранява прочутия Рафилов кръст , изработен в продължение на 12г., както и  Хрельовата надгробна плоча. В библиотеката на манастира са запазени 134 ръкописа от ХV – ХІХ в., старопечатни книги и документи, както и хрисовула на цар Иван Шишман, султански фермани и др. Рилския манастир е обявен за национален паметник на културата през 1961г. За изложението на ЕКСПО 70 в Токио е възпроизведена трайно Магерницата като архитектурен уникат. През 1976 година Рилският манастир е обявен за национален исторически резерват, а през 1980 година е удостоен с наградата “Златната ябълка” на ФИЖЕТ. През 1983 година е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.

Хилядолетната история на Рила и района от античността до най-нова време е съхранена в музейна сбирка в град Рила. Музейната сбирка е от общ исторически характер.В нея е съхранено богатото културно- историческо наследство на Рила от античността до най – ново време.
Общината се гордее и с една скала наречена „Кръста”. Рилчани я свързват с името на чудотвореца Св. Иван Рилски. Носи се легенда, че той е преминал през това място, за да намери убежище в планината. Ето какво гласи и самата легенда:

          „… Няколко души излезли в планината за лов. Те не могли нищо да убият, а от ходенето били изморени и гладни. Случайно намерили в една пещера старец с дълга бяла брада и го помолили за храна. Това бил Свети Иван Рилски, техен съселянин който те не могли да познаят.
          Старецът им предложил хляб и ги поканил на каменна софра. Те яли, яли, а хлябът стоял цял целеничък. Зачудили се каква е таз работа. Отишли в селото и разказали на селяните всичко за срещата с белобрадия старец. Тогава около тридесетина души се въоръжили кой с каквото завърне и отишли да гонят дявола из гората. Защото цялата работа им се виждала необикновена, дяволска работа. Свети Иван ги видял и побягнал в планината. Скоро селяните го заобиколили, но светеца се превърнал в птичка и селяните го видели кацнал на голямата скала над село Рила. Там Свети Иван Рилски забил кръст от благодарност към Бог, че го е спасил от селяните.
Но там го заобиколили чавки и гарвани и той ги проклел. Оттогава от скалата „Кръста” нагоре към манастира и до днес няма да се видят ни чавки, ни гарвани.”

Друга легенда за Св. Иван Рилски гласи следното:

          „Св. Иван бил роден в с. Скрино. Там он се пазарил говедар и му дали едно шарено теле. Като пошел да го пасе и стигнал до сегашното село Смочево, смочевци заклали телето и св. Иван ги прокълнал да не куртолисвая от змии и гущере, а най-вече от смоци. Затова селото го викат Смочево. Оттам св. Иван се обърнал на орел и прелитнал къде Рила. Като стапнал на скалата Кръсто, ногата му се отбележила и сега на задната част има човешка стъпка. От скалата слезнал на пътеката, а там текло вода. Он се умил у нея и благословил да изцерява ората.Оттам литнал на Орлица и затова мястото се нарича Орлица. После се преселил у Рилската пустиня при днешните постници. Там заживял постнически свет живот.”
          През 2008г. Доц.д.н.к. Васил Марков направи впечатляващо разкритие за местността „Кръста” в гр. Рила. В своя труд, озаглавен „Древно тракийско наследство от община Рила” говори за тракийски археологически, езикови и фолклорни артефакти, които днес са се превърнали в свети места за християнската епоха. Особено внушителни са скалните мотиви в местността „Кръста” обсипани със строителна керамика от предримската и късноантичната епохи и фрагменти от архитектурна сграда, част от тракийското светилище, разположено на вкопана скална площадка. Направените разкрития сочат, че в местността „Кръста”, по времето когато гр. Рила е носил римското име Спортела, тракийски жрец е извършвал своите ритуали, като например жертвоприношения в знак на почит към тракийската богиня майка - Кибела и богът на подземното царство – Залмоксис.

Според проф. Марков, светилището е разположено непосредствено до гр. Рила. Сакрализирани са импозантните  естествени скали, от двете страни на Рилска река. Става въпрос за най-западната скала, наподобяваща силует на конник -  „Конникът” и за още една скала - с името „Пчелата”. Върху нея, професора твърди, че е оформена неголяма четириъгълна скална площадка, частично вкопана от запад и юг. Пчелата, той свързва с източно-средиземноморските митологии, включително и в древнотракийската с Великата богиня – майка. Разглежда я като типичен медиатор /митологичен посредник/ между световете, познат ни най-рано от древната малоазийска хетска митология във връзка с оттеглянето, откриването и завръщането на богът на плодородието Телепину и наследен в нея от прединдоевропейската, хатска митология.

Там е открил находища на  Фрагментираната антична строителна керамика, сочеща, че е „съществувала архитектурна сграда – част от светилището. Силната ерозия, продължила хилядолетия е унищожила почти напълно културния пласт както тук, така и върху цялата сакрална територия.”.

Регистрирани и осъществяват дейност три читалища: ОНЧ “Хр. Ботев” в град Рила, читалище “Хр. Ботев” в с. Смочево и читалище “Св. Иван Рилски” в с. Пастра.

На територията на Община Рила функционират следните места за настаняване и хранене Самостоятелни стаи Лябка Бояджиева, Семеен хотел „Кентавър”,  Самостоятелни стаи- Емил Самоковски, Самостоятелни стаи- Снежана Петрушова, Къща за гости „Иво” ,Ресторант “Елхите”, гр. Рила, Кафе-аператив”Джовани”, гр. Рила, , ЕТ”Васил Чергарски”, гр. Рила, Кафе-аператив”Беби”, гр. Рила, Заведение за бързо хранене Ет ”Стефан Мездралийски”, гр. Рила.
 
 
 

К О Н Т А К Т И
 
Община Рила
 
Адрес:
п.к. 2630
гр. Рила
Пл. "Възраждане" 1

Ел. поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Телефон: 07054/ 2020; 07054/ 2130

Факс: 07054/ 2286