Ловен туризъм

     jpgПрез февруари 2001 г. е създадена Държавна Дивечовъдна станция “Осогово” на територията на държавно лесничейство “Осогово” с площ от 16 812 ха. и надморска височина от 600 до 1 700 м. Построени са заслони и места за почивка и лагеруване в максимална хармония с природата по на.jpgй-посещаваните маршрути. В района на ДДС “Осогово” са разпространени повсеместно сърната, дивата свиня и заека, а от хищниците: вълка, лисицата и дивата котка. В землищата на селата Раненци и Жиленци се срещат яребица и кеклика.
  В горните течения на реките Бистрица, Банщица, Елешница, Новоселска, Глогозка и Млачка река всяка година се извършва изкуствено разселване на балканска и американска пъстърва. Постоянният воден отток и подходящите места ги правят привлекателни обекти за риболовен туризъм.
Дивечовъдната станция разполага с коне за практикуване на конен туризъм и лов.

Зимен туризъм

Осоговската планина е изключително благоприятна за развитие на зимни спортове и ски туризъм. Средната височина на снежната покривка за периода Ноември – Април е около 45 см. На места по северните склонове снежната покривка надвишава 1 м и се задържа до края на април. През основните зимни месеци средната височина на снежната покривка е 58,8 см.jpg

Хижа „Три буки” в резултат на извършената реконструкция се превърна в модерен спортно – туристически комплекс, с изградени басейн, футболно игрище, тенис-корт, игрище за плажен волейбол, и др. спортни съоръжения, като предстои изграждане на туристическа столова за 50 души и комбинирана спортна зала за волейбол, баскетбол, ханбал и фитнес зала.
В хижа „Иглика” в момента се извършва реконструкция, която съобразно изготвения архитектурен проект, ще представлява модерен туристически обект.
Хижа „Осогово”, която е най-старият туристически обект в Осоговската планина, строен в периода 1926- 1928 г., в момента е в процес на ремонт. Извършва се ремонт на кухнята и част от спалните помещения. През следващата година ще се ремонтира покрива на хижата. Ще се оборудва помещение за туристическа столова.
Освен обектите на дружеството, важно място за развитие на туризма имат ведомствените бази. Не по-малко значение ще има и базата, която предстои да бъде построена през следващите 10 години.
В тази връзка от особено значение е изготвянето на кадастрален план, който да уточни местата, на които може да се строи. Голяма част от Осогово е вододайна зона и безразборното строителство ще нанесе непоправими щети в планината. В тази насока много важно е становището на предприятията „Енергоснабдяване”, „В и К”, „Пътно управление”. За всеки нов обект трябва да има становище и на Дирекцията по опазване на околната среда.
В близките години наложително е изграждането на пречиствателна станция за отпадните води от обектите. Изградените септични ями към сегашните обекти няма да са в състояние в бъдеще време да изпълняват функциите си.
 Сериозно внимание трябва де се отдели на водопроводната мрежа. На сегашния етап до известна степан тя върши работа, но с оглед на новото строителство е наложително да бъде извършена цялостна реконструкция.
В недобро състояние е съобщителната връзка с обектите в планината. Необходима е подмяна на кабелите от страна на предприятието за далекосъобщителна техника, така също изграждане на клетки от мобилните оператори.
В следващите години е необходимо да се предвиди подобряване на пътната мрежа и обособяване на паркинги на подходящи места. Много важно е развитието на обществения транспорт, който ще съдейства за развитието на туризма.
С оглед привличането на повече туристи в базите на Осоговската планина от съществено значение е изграждането на нови ски-писти и влекове, както и маркиране на нови туристически маршрути. На сегашния етап съществува една детска писта в района на спортно – туристически комплекс „Три буки” и друга нормална писта в района на хижа „Осогово”. В момента в процес на строителство е нова писта в района на местността „Плавилото”.
За задоволяване нуждите на желаещите да практикуват ски-спорта според нас в близките 10 години е наложително изграждането на още 1-2 нови модерни ски-писти и то главно по северните склонове.
По отношение развитието на пешеходния туризъм от съществено значение е оформянето и маркирането на нови 2-3 туристически маршрути с изграждане на чешми, а там където е необходимо и туристически заслони.
Бъдещото развитие на Осоговската планина предполага и строителството на лифт, който да облекчи излизането в планината на почиващите в града български и чуждестранни туристи.
За разнообразяване на престоя на туристите в планината освен практикуването на пешеходен туризъм или ски-спорт, важно е в следващите години да се има предвид и следното:

.jpg   Намиращият се между Спортно – туристически комплекс „Три буки” и Профилакториум „Пътнически превози”горен парцел де се обособи като център за провеждане на разнообразни спортни, туристически и културни прояви за туристите и почиващите в обектите в планината. На този терен се провеждат и могат и в бъдеще де се организират и провеждат състезания.

    Правилно ще бъде с помощта и съдействието на ДДС „Осогово” да се създадат трасета за състезания и демонстрации с планински велосипеди, мотори и моторни шейни.
    Намиращият се в местността „Студен кладенец”,  обект на бившия отдел „Почивно дело” на БПС в бъдеще може да послужи за основа за изграждане на прекрасен център за игри и развлечения на почиващите в града и планината туристи.

  Високопланинската част на местността  Паничище в Рила планина предлага и подходящи условия за зимни спортове - ски-спускания и пързаляне с шейни. Там са изградени общо 4 хижи /”Скакавица”, “Пионерска”, “Ловна”, “Рилски езера”/ и няколко хотела и ведомствени станции, по- големите от които са : хотел “Планински езера” /200 легла/, хотел ЖПУ – София /150 легла/хотел “Скакавица” и хотел “Зелени Преслав”. Хижа “Скакавица” е известна с това, че е първата хижа в България. Най-голямата хижа в Паничище е х. “Рилски езера” с капацитет от 120 легла, намираща се и на най-голяма височина 2100 м., а най-малката е х.“Ловна” – 50 легла.  Капацитетът на курортната база е 1500 легла. Към всички хижи има изградени ски писти, като техният брой общо е 7. Средната им дължина е около 500 м., а денивелацията им варира от 120 до 600м. jpgНай-дългата и стръмна писта е при х.”Рилски Езера” – 1100 м. и денивелация 500 – 600 м. Всички писти в селището разполагат със ски влекове с изключение на тази при х. “Ловна”. Тук се намира и единствената у нас писта за спортни шейни, която отговаря на международните стандарти, а ски-пистата при местността «Аждера» се използва за регионални състезания. За подобряване условията за зимни спортове е необходимо изграждане на нове съоръжения – писти, лифтове и влекове, както и ремонт на съществуващите. Възможно е сегашните писти да бъдат продължени и до обработени в техническо отношение и с оглед безопасността на туристите.

Култура

Kултурен календар на Област Кюстендил_2015.doc

На територията на Кюстендилска област са напластени културно-исторически пластове от античността, Средновековието и Възраждането, с множество разкрити и съхранени уникални архитектурно–исторически паметници: тук се намират 1052 паметника на културата, като повечето от половината са съсредоточени в община Кюстендил.

Като цяло културно-историческите материални следи са разположени неравномерно в територията на областта. Тяхното ситуиране очертава картината на традиционно-устойчивото историческо развитие в няколко културни зони и средища.
Това са:
- зоната Кюстендил, в която се преплитат и напластяват всички културно-исторически периоди на развитие, представени от материални образци с много висока стойност;
- зоната Бобошево - Рилски манастир, която съдържа най-значимите образци на средновековната и възрожденска християнска култова традиция;
-зоната Дупница - Сапарева баня, събрала богато многообразие от исторически материални следи от праисторията до днес на ограничена по площ територия.
-Тук се намира Рилският манастир – архитектурно-исторически паметник от световно значение, ситуиран в уникалната природна среда на Рила планина.
Културно-историческите материални и духовни следи в Кюстендилския край са били обект на проучване още от края на миналия и началото на нашия век. В резултат, към настоящия момент със статут на “паметници на културата” са защитени 1052 единични и групови обекта. От тях 194 са археологически, 711 - архитектурни, 54 - исторически и 94 са художествени.
Съгласно утвърдения и обнародван регистър на паметниците на културата за областта те са категоризирани по стойността си както следва:
-Паметници на културата от световно значение - 1;
-Паметници на културата от национално значение - 35;
-Паметници на културата от местно значение - 218;
-Паметници на културата в ансамбъл - 776;
-Паметници на културата за сведение – 22;

jpg

 

Икономика

Югозападният планов район има най-голямо икономическо развитие и най-висок БВП, но най-големи вътрешно-регионални различия. Област Кюстендил се нарежда след областите София град, София Област и Благоевград и е преди  област Перник.

Най-високи показатели за брутна добавена стойност /БДС/ за Кюстендилска област имат следните сектори на икономиката:

  •     бизнес-услуги
  •     транспорт и съобщения
  •     преработваща промишленост
  •     държавно управление
  •     търговия и ремонти
  •     енергетика

Най- малка БДС се наблюдава в строителството и във финансово-кредитния сектор.
Тенденция към устойчиво намаляване на БДС се наблюдава най-изразително при секторите :

  •     селско и горско стопанство
  •     добивна индустрия
  •     преработваща промишленостjpg
  •     строителство

Тенденция към устойчиво увеличение на БДС се наблюдава в секторите :

  •     търговия и ремонт
  •     хотели и обществено хранене
  •     транспорт и съобщения
  •     финанси и кредит
  •     бизнес – услуги и недвижими имоти
  •     държавно управление

Отрасловата структура на промишлеността в област Кюстендил е съставена от четиринадесет основни сектори, от които водещи и доминиращи са:

  •     Енергоснабдяване, газоснабдяване
  •     Химическа – фармацевтична промишленост
  •     Текстилна промишленост, производство на конфекция и ишлеме
  •     Добивна промишленост и производство на строителни материали
  •     Хранително-вкусова промишленост
  •     Производство на електро-, оптично и друго оборудване
  •     Металургия и производство на метални изделия, без машини
  •     Производство на лицеви кожи и изделия от тях
  •     Строителство
  •     Търговия и услуги

Горско стопанство

 Общата площ на горския фонд в Кюстендилска област е 129 096 хектара.jpg
Залесената площ е 112 441 хектара – 89% от площта на горския фонд.
 Площите - горски фонд от територията на Кюстендилска област, са богати с изключително многообразие на растителни и животински видове, ендемити за региона и за страната. С цел запазване на биологичното разнообразие  и естествените екосистеми, на територията на областта са обособени 1 природен парк, 2 резервата и 9 обекта, като защитени природни забележителности. Със специално предназначение са 23% от горския фонд – защитени рекреационни гори и гори в защитени местности. Също така областта разполага със значими недървесни горски ресурси – гъби, билки, горски плодове.